В провокираща размисъл нова статия, физик предполага, че цялата Вселена може да бъде една невронна мрежа – конкурираща се „теория на всичко“, която може да обедини квантовата и класическата механика, казва той. Ако това е вярно и е така, би означавало доста огромни промени в теорията за природата на Вселената.
Невронната мрежа е така наречената структура от данни, която представлява форма или формат за организиране на идеи в хардуера на компютъра. Ако някога сте правили списък за пазаруване например или сте записвали стъпките за изпълнение на дадена задача, сте направили структура на данните. Ако сте допълнили нещо в система за ИТ поддръжка на вашата работа, това вероятно се е присъединило към структура от данни, наречена „опашка“.
„Моделирана свободно върху човешкия мозък, невронната мрежа се състои от хиляди или дори милиони прости възли за обработка, които са плътно взаимосвързани“, обясняват невронната мрежа от Масачузетският технологичен институт. Но невронната мрежа не е само физическата структура на данните – това е общ термин както за структурата, така и за претегления, програмиран подход за използване на структурата в изкуствения интелект.
Най-просто казано, невронната мрежа е като всяка друга мрежа. Риба може да избута една част от мрежата далеч от тялото си. Плетен пуловер се измества, за да приеме формата на тялото ви. Тежестите в невронната мрежа, като бореща се риба или бицепс, отбелязват кой и какво деформира в мрежата. Най-добрите точки с данни моделират човешкия ум, откъдето идва и името невронна мрежа.
Но как може да стане така, че цялата Вселена да е като невронна мрежа? Теорията е на Виталий Ванчурин, професор по физика в Университета на Минесота, който публикува своята статия „Светът като невронна мрежа“ на сървъра за предпечат на arXiv.
„Обсъждаме възможността цялата Вселена на най-фундаменталното си ниво да е невронна мрежа. Идентифицираме два различни типа динамични степени на свобода: „обучаеми“ променливи и „скрити“ променливи. Ние считаме, че подлежащите на обучение променливи твърдят, че тяхната динамика в близост до равновесие е добре апроксимирана от уравненията на Маделунг и по-далеч от равновесието чрез уравненията на Хамилтън-Якоби. Това показва, че обучаемите променливи наистина могат да показват едновременно класическо и квантово поведение. „
По принцип Ванчурин казва, че можем да използваме идеята за невронна мрежа за моделиране на Вселената по начин, който може да обедини квантовата и класическата механика. Това е ключово несъответствие във физиката, създаващо фантомна бариера между явления, обяснени от общата теория на относителността на Айнщайн, в сравнение с близките плашещи ефекти на квантовата механика.
Същият набор от променливи се влияе от квантово явление в единия край на техния спектър и класическо в другия край, според теорията на Ванчурин. Това означава, че едни и същи стойности се влияят и от двете наведнъж, с някаква точка на въртене или дори припокриване някъде по средата между тях.
„В тази статия разглеждам друга възможност, че микроскопичната невронна мрежа е основната структура и всичко останало, т.е. квантовата механика, общата теория на относителността и макроскопичните наблюдатели, се появява от нея“, казва Ванчурин пред изданието „Футуризъм“. „Засега нещата изглеждат доста обещаващи,“ заключава ученият.
Теорията може да се нуждае от още потвърждения и по-нататъшен анализ. Но това, което може би е най-интересното в концепцията на Ванчурин, е идеята за обединяваща теория. С други думи структурата, която си представяме, моделираща човешкия мозък, може да моделира и молекулярното ниво на цялата Вселена.
Когато от „Футуризъм“ питат Ванчурин, дали неговата теория означава, че живеем в симулация,“ той отговаря: „Не, ние живеем в невронна мрежа. Но може би никога няма да разберем разликата.“
