Преди повече от 60 милиона години, гигантски астероид – или комета – се блъска в Земята, катализирайки изчезването на динозаврите. Досега тази позната история не включва консенсусно обяснение за произхода на обекта унищожил динозаврите. Двойка астрофизици от Харвард казват, че имат убедителна теория, обясняваща произхода на космическия носител на гибел. И това, което откриха може да не предвещава нищо добро за човечеството.
Списанието Smithsonian съобщава за новата теория, според която, Chicxulub, убиецът на динозаври (произнася се Чиксълъб), наистина е комета. Комета, която се блъска в Земята със скорост от около 20 км. в секунда, което й позволява да остави след себе си кратер с диаметър 150 км.
Изследователите зад теорията – професор Ави Льоб и сътрудникът му Амир Сирадж, и двамата от Харвард, публикуваха статия в списание Scientific Reports. Теорията твърди, че Chicxulub е дошъл от външната граница на Слънчевата система и е ускорил движението си от гравитационния кладенец на Юпитер по пътя си към Земята.
Според физиците, Чиксълъб идва от облака Оорт. Това е теоретичен облак, състоящ се предимно от ледени частици, който образува нещо като обвивка около Слънчевата система. Кометата има много дълъг период на орбита около Слънцето – след това пътува във вътрешната Слънчева система. Някога тя е изхвърлена от своя курс благодарение на гравитационните полета на Юпитер.
„В случая Юпитер е действал като вид машина за пинбол“, казва Сирадж в прессъобщение от Харвард. „Юпитер изтласква тези входящи комети с дълъг период в орбити, които ги доближават много до Слънцето.“
След като отскочи от гравитационното поле на Юпитер, кометата е принудена да влезе в относително близка орбита около Слънцето. В тази орбита гравитацията на Слънцето буквално разкъсва кометата; придърпвайки близката й страна повече от далечната, карайки я да се фрагментира. След това един от тези фрагменти, изстреляни от основната комета, в крайна сметка намира пътя си през земната атмосфера.
„Предлагаме, че всъщност, ако се раздробява обект, когато се доближи до Слънцето, това може да доведе до повтаряща се честота на събитията, а същото важи и за удара, който е убил динозаврите“, заяви Льоб в прессъобщението . Ако тази оценка е точна, това би означавало, че шансовете за комети с дълги орбити, които могат да засегнат Земята, се увеличават десетократно. Известно е, че около 20% от кометите с дълъг период на обиколка на Слънцето, са като кометата от която се отделя Chicxulub.
Що се отнася до прогнозите, Льоб и Сирадж казват, че тяхната теория сочи и към други кратери с размер на Чиксулуб на Земята, съответстващи по състав на комети от външната Слънчева система и различаващи се от обектите от „главния пояс“ на астероиди между Юпитер и Марс. Льоб също казва, че тази теория би означавала, че Земята получавала и ще получава повече удари от фрагменти от облака на Оорт, отколкото се смята в момента. Според авторите, това е проверима прогноза, при наличието на по-добри данни. Можем само да се надяваме, че това ще стане възможно, преди следващата комета преминаваща близо до нашата планета, да изпрати фрагмент към Земята.
