Известно е, че някои хора са сутрешни чучулиги. Други са нощни сови. Но не всеки попада в тези две категории, казват учени, като ново проучване показва, че всъщност има повече различни „хронотипи“, които определят степента на будност и нуждата от почивка на хората.
Хронотипите са поведенческите прояви на циркадните ритми, които изпитваме през деня и нощта. В известен смисъл те са вътрешен телесен часовник, който помага да се определи дали сте сутрешен или нощен тип човек.
Будният живот обаче не е чак толкова двоичен, колкото може да предполагат тези стереотипи и поне някои доказателства предполагат, че алтернативни хронотипи съществуват и извън ранните птици и нощните сови.
„Изследването на отделни хронобиологични и хронопсихологични различия е фокусирано предимно върху сутрешните и вечерните хронотипове“, обяснява изследователят на човешката физиология Дмитрий С. Свешников от университета RUDN в Русия.
„Въпреки това, последните проучвания показват, че съществуващата класификация трябва да бъде преразгледана и разширена.“
В новото си проучване Свешников и колеги изследователи анкетират почти 2300 участници, повечето от които са студенти. Участниците били помолени да оценят собствения си хронотип въз основа на набор от шест възможни типа, идентифицирани в предишни проучвания, проведени от едни и същи изследователи.
За да потвърдят самооценките, участниците попълнили редица стандартни тестове и въпросници, използвани от учените по съня, предназначени да оценят нивото на сънливост или бодрост на участниците в различни (а понякога и произволни) часове през целия ден.
Въз основа на резултатите изглежда, че по-голямата част от участниците са се идентифицирали с шестте хипотетични хронотипа, предложени от изследователите, като само 5 процента от хората в изследването не са се идентифицирали с никой от тях.
Шестте хронотипа – които изследователите сега смятат за „напълно потвърдени“ със силата на резултатите – включват установените сутрешни и вечерни типове, заедно с четирите нови хронотипа: силно активен тип, дневен сънлив тип, дневен активен тип и умерено активен тип.
По отношение на бодростта и енергийните нива, сутрешните видове имат висока бодрост сутрин, която продължава да се понижава до средни нива в средата на деня, след което спада до ниски нива вечер.
За разлика от тях, вечерните видове проявяват ниска активност сутрин, която се повишава до средни нива в средата на деня, след което се повишава до високи нива през нощта.
Четирите нови хронотипа показват различни модели: силно активните типове показват висока бодрост през целия ден; дневните сънливи видове започват с висока активност сутрин, потъват ниско в средата на деня, след това се издигат до средно равнище при завършека на деня; дневните активни типове започват от ниско, пик на висока активност в средата, след което завършват деня с повишено внимание докато умерено активните видове изпитват ниски енергийни нива през целия ден.
Интересното е, че само малко повече от една трета (37 процента) от хората в проучването всъщност са идентифицирани като ранни чучулиги или нощни сови, (съответно 13 процента и 24 процента). Струва да се отбележи, че вечерните видове – 24 процента от хората, са най-често срещания хронотип.
От новите хронотипове, обхващащи 58 процента от изследваните хора, 18 процента се определят като сънливи през деня, 16 процента са умерено активни, 15 процента избират активни през деня и само 9 процента казват, че са силно активни през целия ден.
Струва си да се има предвид, че това е сравнително малко проучване в голямата схема на нещата, но екипът казва, че бъдещите изследвания, използващи различни видове експериментални методи, трябва да могат да ни разкажат повече за това как функционират тези шест хронотипа при хората.
