Въздушните сили на САЩ разполагат със специален космически кораб за събиране на слънчева енергия, който ще стартира през 2024 година.
Слънчевата енергия над облаците е по-ефективна, с по-високи количества и време на експозиция. Излъчването на слънчева енергия от космоса звучи като сюжет на научнофантастичен филм, но космосът може да премахне бариерите пред приемането на слънцето, които доминират в дискурса на Земята.
Може ли тайната на нашето енергийно бъдеще да бъдат слънчевите панели над облаците или дори над линията на Карман? (условната граница между земната атмосфера и космическото пространство).
Освен логистичните предизвикателства свързани с издигането на слънчеви панели в космоса, предимствата са доста повече, както пише Тина Кейси от CleanTechnica. Няма облаци, които да блокират или дори да намалят ефикасността на слънчевите панели. Те могат да се въртят, може би дори напълно свободно, за да максимизират излагането на повече слънце за по-дълго време всеки ден.
Слънчевата светлина е по-мощна извън земната атмосфера. В момента дори и най-добрите слънчеви панели достигат около 30 до 40 процента ефективност и това са предимно модерни прототипи, разработени от учени за изследвания – не тези, които можете лесно да купите.
Това означава, че огромното предимство на по-високата слънчева светлина би се отразило директно на възможностите за ефективно производство на енергия. Отново обаче да напомним, това е без логистиката за поставяне на панели в космоса.
Технологията за добив на енергия от слънцето е доста утвърдена в този момент, разчитайки на насочени огледала и приемни панели, които фокусират енергията в лъчи. Правилният вид слънчеви панели, могат дори периодично да насочват мощност към определени места, без да губят забележима енергия.
По-рано този месец изследователската лаборатория на Военно Въздушните Сили на САЩ представиха компонент с наименование Helios (по името на оригиналния гръцки бог на слънцето) за предстоящия космически кораб Arachne, основната част от проекта за допълнителни демонстрации и изследвания на космическата слънчева енергия (SSPIDR).
Arachne ще стартира през 2024 година. Хелиос ще събира енергия и за други космически кораби, което ще го направи съществена част от бъдещите изследвания, както и доказателство за концепцията за някои големи идеи, които НАСА има за пътуване до Луната и впоследствие до Марс.
Но Arachne е и работещ модел за това как в крайна сметка може да изглежда слънчевата енергия от космоса за Земята. От Военно Въздушните Сили докладват: „Arachne ще демонстрира нововъзникващи технологии, които поддържат способността за преобразуване на слънчева енергия в радиочестотна (RF) мощност, използвайки иновативни„ сандвич плочки “, както и възможността за предаване на тази енергия на Земята и преобразуването й в използваема мощност.“
„Вероятно ще научим много за използването на слънчевата енергия в космоса и след това ще решим дали експериментите имат смисъл да се разпространят и на Земята. Слънчевата енергия е от решаващо значение за нашите дългосрочни планове за космически полети поради изобилието си и напълно възобновяемата си природа, спестявайки жизненоважно тегло и намалявайки употребата на летливи химикали при и без това рискови полети“.
Означава ли това, че ще видим слънчеви лъчи от космоса преобразувани в радиовълни през следващото десетилетие? Това разбира се, не е сигурно. Но краят на изкопаемите горива ще означава огромен стимул за някои от най-талантливите хора в света. И сред най-перспективните бъдещи технологии може да се окаже слънчевата енергия от космоса.
