Картината на Леонардо да Винчи „Салватор Мунди“ (Спасител на Света) на пръв поглед изглежда така: образ на Исус Христос в дрехи от епохата на Ренесанса, вдигнал едната си ръка за благословия, а в другата държи прозрачно кълбо.
Но тази сфера опровергава законите на оптиката, създавайки спор относно това, което да Винчи е изобразил. Сега ново проучване твърди, че кълбото може да е реалистично изобразяване на куха стъклена топка.
Работата все още не е публикувана в рецензирано научно списание, но е предварително публикувана на сайта за предпечат arXiv. В Университета на Калифорния Ървайн, изследователите използват компютърна техника за изобразяване, за да покажат, че появата на такова кълбо би било физически възможно в реалния свят, ако кълбото е кухо, направено от тънко стъкло.
Документът обаче едва ли ще разреши продължителния дебат относно намеренията на да Винчи.
„Статията за сферата е само един от многото примери за учени, които правят неправомерни намеси в проучванията на Леонардо, основаващи се на незнание на източниците“, пише изследователят на да Винчи, Мартин Кемп, професор по история на изкуството в Тринити Колидж на Университета Оксфорд.
„Салватор Мунди“ е картина с драматична история. Вероятно датира от около 1500 г. и е придобита от Карл I в Англия в някакъв момент през 1600-те. Чарлз I е екзекутиран през 1659 г. след гражданска война, а през 1651 г. зидар на име Джон Стоун закупува картината. През 1660 г. той връща произведението на изкуството на Чарлз II, който е син на Карл I, отново заел престола. След това пътят на платното се губи до 1900 г., когато картината е препродадена, но не като оригинал на да Винчи, а като дело на един от учениците на майстора.
Едва през 2011 г. – след като професионални консерватори се захващат да реставрират картината, експертите преоценяват „Салватор Мунди“ и разбират, че картината вероятно е нарисувана от самия да Винчи. През 2017 г. саудитски принц купува картина на рекорден търг за 450 милиона долара.
Мистерията е вградена в картината. Кълбото, държана от Христос, съдържа няколко рисувани искри, които приличат на включвания в плътна сфера или кристал. Но едно плътно кълбо би увеличило и показало обратен образ на всичко зад него, поради пречупването на светлината от кълбото. В картината обаче няма нищо подобно. Христовите одежди се появяват непроменени зад стъклото.
Да Винчи е бил отличен студент по оптика и едва ли е направи тази грешка безгрижно. Художествените историци спорят от десетилетия за това от какво е направено кълбото и дали Да Винчи нарочно го е нарисувал неточно. Новият документ предлага метод, наречен физически базиран рендеринг. Преподавателите по компютърни науки на UC Irvine, Майкъл Гудрич, Шуанг Джао и докторантът Марко Лианг, използват този метод, за да симулират светлина в сцената, която е изобразена на картината.
По време на експеримента те откриват, че комбинация от замъглена светлина от околната среда, силен източник на светлина от горната част и куха стъклена сфера, може да създаде отново сцената в „Salvator Mundi“. Стъклото може да има стени с дебелина до 1,35 милиметра, без да създава пречупване, нарушаващо линиите на Христовите одежди зад сферата, пишат изследователите в своята публикация в arXiv.
Лианг и неговите колеги отказват да коментират работата си, за която Лианг каза, че сега се преглежда в научно списание. Кемп обаче не е убеден от резултатите на проучването. В раздел от новата си книга, той проследява контекста на появата на кълбото от записи в списанията от времето на да Винчи, като установява, че художникът се е увличал от стъклени кристали и тяхната оптика по това време, когато е рисувал „Спасителят на света“. Той също така изброява примери за картини, в които да Винчи изменя законите на физиката и светлината, за да създаде по-приятна композиция. Например в картини за кръщението на Христос художникът и неговите съвременници прескачат изобразяването на пречупването на светлината във вода, което би направило краката на фигурите да изглеждат изкривени. Да Винчи също рисува бебето Исус като неестествено голямо, артистичен начин да подчертае божествеността на божественото дете.
„Неговите картини не са строга демонстрация на оптичната наука, нито тежки демонстрации на анатомия“, пише Кемп. С други думи, за да Винчи се знае, че използва художествена „измислица“ в своите произведения и вероятно е направил това и с кълбото в „Salvator Mundi“.
Леонардо „не прави“ фотографско изображение „, казва Кемп пред Live Science. „Ако беше така, всичките му“ Христови чеда „щяха да бъдат потомствени гиганти! Той използва познанията си за природните закони, за да даде по-голяма убедителност на своите картини.
