Съставена от една клетка, амебата изглежда достатъчно безобидно създание: Те приличат на игриви клетки, които се клатят под прожекторите на микроскопа, докато не попаднат на група бактерии. След това тези безвредни амеби изведнъж се превръщат в зловещи хищници, поглъщайки бактериите, като бавно ги разкъсват с помощта на множество храносмилателни ензими.

Трудно е да плачеш над убитите бактерии, но храносмилателната сила на амебата е излязла от кошмарите, а в тях се намесва и човешкият мозък.

Инфекциите предизвикани от едноклетъчното Naegleria fowleri, така наречената мозъчна амеба, са много редки, но изключително смъртоносни. Съобщени са само 146 случая в САЩ от 1962 г. до днес, като само четирима от заразените са оцелели от инфекцията; така че при заболяване има 97% вероятност от смърт. За съжаление, на 22 юли 59-годишен мъж от Северна Каролина стана първият човек, умрял от инфекцията през тази година, след плуване в езеро на воден парк.

Как N. fowleri попада в мозъка на човек?

N. fowleri обитава топлите течащи сладководни басейни, където се храни с бактериите в утайката. Поради това, повечето инфекции с тази амеба в САЩ се появяват в южните щати, особено Тексас и Флорида, през лятото. Когато утайката на езерото е нарушена, амебата се озовава в по-горните слоеве на водата. След това плувците могат да вдишат паразита през носа си. Оттам N. fowleri нахлува в обонятелните нерви и мигрира към мозъка, където причинява опасно състояние, наречено първичен амебичен менингоенцефалит.

Докато плуването в прясна вода е най-вероятният източник на тази амеба, същият този организъм и други видове амеби могат да причинят мозъчни инфекции при хора, които използват вода от чешмата вместо стерилна вода или физиологичен разтвор, когато използват помпи за промиване на носа.

Мозъкът е влажен и топъл, точно като тинята в езерата и горещите извори, където вирее амебата. Но в мозъка няма бактерии, които амебата да яде, така че организмът атакува мозъчните клетки за хранителни вещества.

Имунната система обаче не седи бездействаща, докато паразитът изяжда пътя си през мозъка. Той отприщва масивен рой от имунни клетки към заразената зона, което причинява възпаление и подуване на мозъка. Тази битка се води вътре в здрав череп, който не може да се разшири, за да побере оток на мозъка. Увеличаването на черепното налягане нарушава връзката на мозъка с гръбначния мозък, като компрометира комуникацията с други части на тялото като дихателната система.

Симптомите могат да се появят още след два дни или най-късно след две седмици след вдишване на N. fowleri. Първите симптоми включват главоболие, треска, гадене и повръщане и промяна в обонянието или вкуса (поради повредени обонятелни нерви). Инфекцията бързо прогресира през централната нервна система, произвеждайки схванат врат, объркване, умора, загуба на равновесие, припадъци и халюцинации. Обикновено пациентите са покосени напълно от инфекцията в рамките на пет до седем дни след появата на симптомите.

Има няколко причини, поради които N. fowleri е толкова смъртоносна. Първо, наличието на паразита води до бързо и неотменимо разрушаване на критичната мозъчна тъкан. Второ, първоначалните симптоми лесно могат да бъдат сбъркани с по-малко сериозно заболяване, което струва ценно време за което се пропуска лечение. Трето, няма бърз диагностичен тест за N. fowleri и пациентите често са третирани за вирусен или бактериален менингит.

И накрая, няма установени лекарства с доказана ефикасност срещу амебата, въпреки че милтефозинът показва обещаващи резултати. Проблемът е свързан с факта, че повечето лекарства имат проблеми с проникването в мозъка и няма много техники за това, тъй като първичният амебичен менингоенцефалит е рядко заболяване, при което са провеждани много малко изследвания.

Важно е да се има предвид обаче, че милиони хора са изложени на N. fowleri и никога не се разболяват. Онези, които изучават тази амеба, не знаят защо само малка подгрупа индивиди развиват първичен амебичен менингоенцефалит. Предположението е, че те могат да имат генетична разлика, която ги прави по-уязвими от инфекцията или може да са вдишали непреднамерено огромно количество паразити.

Така че, ако плувате в топли сладководни езера или потоци, особено ако обичате да се гмуркате или плувате под вода, помислете за носенето на клипс за нос, който да ви помогне да избегнете попадането на паразити в носа и съответно в мозъка ви. Експертите също така съветват хората да избягват разбъркването на утайката на дъното на тези водни басейни, където живеят амебите.