Астрономи откриха най-старата и отдалечена свръхнова – звездата, от която е създадена, се е взривила само 3 млрд. години след Големия взрив, съобщи „Ню Сайънтист“.
Технологията, използвана за откриването на свръхновата, би могла да доведе до откриването на десетки хиляди други древни свръхнови, като се проследи как във вселената са се натрупали тежки елементи.
Тъй като светлината се движи с ограничена скорост, по-отдалечените свръхнови се появяват още по-късно във времето. Изчисленото разстояние между новооткрития взрив предполага, че той се е случил преди 10,7 млрд. години – 1,5 млрд. години по-рано от най-древната свръхнова, която бе известна досега.
Новият взрив е бил от свръхнова „тип II”. Той се е взривил, когато звезда с маса от 50 до 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето е останала без ядрено гориво и вече не е можела да поддържа собствената си маса. Тази свръхнова е определена като „тип IIn”, предизвикан от звезда, която изхвърля огромни количества газ преди финалната си експлозия. При взрива този газ се нагрява и излъчва светлина дълго време, след като самият взрив е избледнял. Всъщност свръхновите от „тип IIn” излъчват светлина в продължение на години, докато обикновените свръхнови са видими в продължение само на няколко седмици.
Дълготрайната следа позволила на екип от учени от Университета в Калифорния да открият свръхновата в получаваните в продължение на пет години образи от 3,6-метровия телескоп на Хавайските острови. Освен това те ги комбинирали с други образи, за да получат по-прецизна картина на ранната галактика. Според учените с помощта на този проект се очаква да бъдат открити още древни свръхнови. Ако това се случи, новооткритите експлозии ще хвърлят светлина върху начина, по който във Вселената са се натрупали тежки елементи. Засега се смята, че само няколко леки елемента са се появили след Големия взрив – водород, хелий и литий, а всички останали са се формирали с времето в ядрата на звездите и свръхновите. Тъй като светлинният спектър на свръхновата разкрива химичния състав на взривилата се звезда, наблюденията на подобни експлозии могат да помогнат на астрономите да проследят химическата история на галактиката.