Някои хора мислят, че ние живеем в мащабна компюютърна симулация, създадена и управлявана от свръхнапреднала извънземна цивилизация. Но не и учените от METI. Истината, казват те, е много по-проста.
Членовете на METI (Messaging Extraterrestrial Intelligence – Контакт с извънземен интелект от англ.), базирана в Сан Франциско изследователска организация, се събраха в Париж миналата седмица, за да дискутират извънземните. Или по-скоро пълната им липса, независимо, че хората от десетилетия претърсваме небето.
Това е познато на науката като Парадокс на Ферми: загадката защо, при толкова милиарди и милиарди звезди, досега не сме чули или видели някакъв знак за съществуване на извънземни.
Съществуват много хипотетични отговори на този въпрос. Възможно е извънземните да са поставили някаква стена, която още не разбираме. Може те всички да са заспали. Или пък може вече да не е останал никой и това да е по наша вина.
Има обаче и друг възможен отговор на Парадокса на Ферми. Хипотеза, която беше разгледана на срещата в Париж от изследователите на METI: ами ако причината да не сме виждали и чували извънземните е, че сме поставени по някакъв начин под карантина от тях, изолирани в някаква клетка като спесимен в галактическа зоологическа градина?
„Тази загадка защо не сме виждали знак от извънземни се дискутира често“, казва директорът на METI астробиологът Флоранс Ролен Серко (Florence Raulin Cerceau) на сбирката, проведена в научния музей La cité des sciences et de l’Industrie.
„Но на този уъркшоп фокусът падна върху противоречиво обяснение, предложено за първи път през 70-те години, наречено зоо хипотезата.“
Зоо хипотезата може да звучи като абсурдна научна фантастика – и тя всъщност е. Мотивът често се появава в научно-фантастични книги, ТВ предавания, филми и видео игри.
Но също така е и сериозен (макар и чисто хипотетичен) отговор на Парадокса на Ферми, наричан понякога и Великата тишина.
„Може извънземните да наблюдават хората на Земята, подобно на начина, по който ние наблюдаваме животните в зоологическата градина,“ казва президентът на METI Дъглас Вакох (Douglas Vakoch).
„Как да накараме галактическите гледачи в зоопарка да се разкрият?“
За хората от METI това не е реторичен въпрос. Организацията съществува, за да търси начини да осъществи контакт с извънземен живот. Тя представлява проактивен клон в SETI (Search for extraterrestrial intelligence – Търсене на извънземен живот от англ.)
В основата на зоо хипотезата се намира статия от 1973 г. на изследователя от Масачузетския технологичен институт (MIT) Джон Бол.
„Извънземният живот може да бъде почти повсеместен,“ пише Бол.
„Фактът, че този живот не влиза в контакт с нас, може да се разглежда в рамките на хипотезата, че те са ни изолирали като част от някакъв парк за защите на дивата природа или зоологическа градина.“
С други думи, както обяснява Джош Храла пред ScienceAlert, зоо хипотезата приема, че извънземният живот е там, но е толкова напреднал, че не желае да се ангажира с нас – или защото не иска да повлияе на общественото ни развитие, или просто защото иска да ни наблюдава от дистанция.
Не можем да знаем причините, поради които сме в зоопарка, но можем да спекулираме.
„Извънземният интелект може да ни наблюдава дискретно и незабележимо, но без да се намесва,“ пише Джон Бол в по-късно изследване.
„Нашата биосистема и култура със сигурност представляват накакъв интерес; Земята си заслужава изучаването поне от неколцина от техните учени.“
И докато зоо хипотезата не може да предложи повече отговори от това, то поне дава още едно хипотетично обяснение защо понякога Вселената изглежда толкова самотна.
„Изглежда вероятно извънземните да ни държат под галактическа карантина, просто защото разбират, че да научим за тях може да бъде разрушително за нашата култура,“ казва на същия уъркшоп изследователят Жан Пиер Роспарс от Institut national de la recherche agronomique.
„Няма причина да мислим, че човеците са достигнали до възможно най-високото когнитивно ниво. По-високи нива могат да се развият в бъдеще на Земята, но може вече да са достигнати на други места.“
Източник ScienceAlert.
