Досега въпросът какво е спасило Земята от цялостно замръзване при разпространяването на ледниците върху по-голямата част от територията на планетата през последната Ледена епоха оставаше загадка. Според учените през последните 24 милиона години геоложките условия на Земята би трябвало да увеличат въглеродния диоксид в атмосферата до нива, които вероятно биха довели до безконтролно заледяване
В доклад, публикуван в сп. „Нейчър“, се посочва липсващото звено – растенията. „Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е била удивително стабилна през последните 20 или 25 милиона години въпреки промените в климата. Смятаме, че можем да разглеждаме растенията като основния буфер, задържал нивата на въглероден диоксид в толкова тесни граници през цялото това време“, заявява съавторът на доклада Кен Калдейра от института „Карнеги“ към Университета в Станфорд, цитиран от „Сайънс дейли“.
Екипът от учени, ръководени от Марк Пагани от Университета в Йейл, е открил, че жизненоважната роля на растенията в химичното разлагане и измененията в скалите и почвата им е дала силно влияние върху нивата на въглеродния диоксид – връзка, която по-ранни изследвания не са имали предвид.
В течение на различни епохи огромни количества въглероден диоксид са били освободени в атмосферата вследствие на вулканичната дейност. Това би предизвикало натрупване на парниковия газ в атмосферата, ако не съществуваха компенсиращите геоложки процеси на утаяване, които помагат съдържащите въглерод минерали да се отложат. Цялостният темп на утаяването се контролира от разместването на пластовете в планинските масиви, както и от ерозията и химичното разлагане на скалите. Формирането на Андите, Хималаите, Тибетското плато и планинските вериги в Северна Америка през последните 25 милиона години би трябвало да предизвикат по-бързо изменение и ерозия, а то от своя страна – по-бързо отлагане на въглерод, изтеглен от атмосферата. Стабилните нива на въглеродния диоксид обаче показват, че това не се е случило. Причината за това са растенията. „Темповете на ерозия и изменения в повърхността основно се контролират от растенията. Техните корени отделят киселини, които разтварят минералите, задържат почвата и увеличават количеството въглерод, разтворено в подпочвените води“, пояснява Калдейра.
Когато нивата на въглероден диоксид станат твърде ниски, растенията на практика се задушават и измененията, причинени от ерозията, се забавят. Това означава, че по-малка част от утаечния слой ерозира от по-високите планински райони и по-малко въглерод се отнема от атмосферата. Твърде ниски нива на въглероден диоксид биха намалили способността на атмосферата да задържа топлина, което би довело до екстремно застудяване на планетата. „Така чрез ограничаването на изсмукването на въглеродния диоксид от химичното разлагане и утаяването растенията са спасили Земята от замръзване“, смята Калдейра. Според него обаче растенията не могат да ни спасят от увеличаващите се нива въглероден диоксид от емисиите, произведени вследствие на човешка дейност, и от опасния парников ефект. „Ние изпращаме въглероден диоксид в атмосферата близо 100 пъти по-бързо, отколкото всички вулкани на планетата, взети заедно. Процесите, които отнемат от опасните емисии, действат твърде бавно, за да ни помогнат да избегнем климатичните промени“, твърди той.