Археолози разкриха хилядолетна мистерия, свързана със завладяването на цивилизованите земи, описано в Библията, от така наречените морски хора през 1190 година преди Новата ера. Така те слагат край на Бронзовата ера от развитието на човечеството, пише списание Newsweek.

Учените са успели да разберат написаното на каменен блок, открит в Турция преди повече от 100 години. Швейцарски и холандски археолози са разчели написаното на най-голямата каменна плоча от Бронзовата епоха.

Дългата повече от 30 метра варовикова плоча е била намерена в Турция през 1878 от френският археолог Жорж Перо. По-късно плочата е разрушена, но за щастие Перо е успял преди това да препише знаците от нея. Едва през 50-те години на миналия век започват опитите да бъдат разчетени Лувианските йероглифи, както е наречен текстът, написан на езика на древните хора живели в днешните земи на югоизточна Турция.

Откритието на швейцарските и холандски археолози доказва, че надписът е бил поръчан от владетелят Купанта – Курунта, който е бил начело на държавата от Бронзовата епоха разположена в западната част на днешна Мала Азия. Неговите войски са завоювали земите принадлежали на цивилизацията на хититите, (хетите), които са първите индоевропейци заселили се в Мала Азия, като са ги нападнали от изток. Това е станало с флотилия, към която са се присъединили и някои местни племена. Така войските на морските хора са били предвождани от четири принца и са успели да завладеят редица градове по днешните земи на Сирия и Израел, построили са крепостта в Ашкелон и са стигнали чак до древен Египет.

Написаното на каменната плоча обяснява как цивилизациите от Бронзовата епоха са отстъпили от източния край на Средиземно море, нещо което дълго време модерната археология не можеше да обясни.

Началото на новото откритие е поставено преди повече от 30 години, когато екип от турски и американски експерти, започват да превеждат надписа открит от Жорж Перо през 19-ти век, след като проучват архива на Османската империя. След много трудности се стига до публикуване на надписа през 1985 г., но докато копията се появят, целият оригинален екип от изследователи е починал.

Копията от надписа са открити отново в началото на този век,  в имението на английския пра-историк  Джеймс Мелаарт, който почива през 2012 г. След това неговото наследство е предадено на швейцарския археолог д-р Еберхард Зангер, президент на фондация Лувиан Студио, който заедно с холандски колеги редактира финално и публикува материала.