Ежегодно 13 август е посветен на хората, които предпочитат да използват лявата си ръка.

Как се е случило така, че сред хората е останало и се е запазило едно малцинство, което си служи по различен начин с ръцете? Естественият подбор укрепва и развива необходимите навици и отсява редките, освен ако не са свързани с някакви полезни характеристики.

Въпреки това, сред човешкото население се запазва "популацията на левичарите". От това може да се направят следните изводи:

неудобствата, свързани с това да си член на малцинствена група, вероятно са по-малко, отколкото предимствата, които евентуално носи това да си левичар;

съществуват определен вид зависимост от изгодата да се левичар или десничар в съответствие с относителния брой на всеки тип в популацията.

Левичарите имат предимство в двубои и състезания с десничари и някои проучвания показват, че процентът левичари има връзка (корелира) с количеството на насилието в обществото.

Но причината се крие в начина на функциониране на човешкия мозък?

Човешкият мозък е двоен орган, състои се от две половини (наречени мозъчни полукълба), които изглеждат почти еднакво. Но всяко полукълбо има функционални специализации - за някои функции невронните механизми са локализирани главно в едната половина на мозъка.

Най-очевидната функционална специализация при хората е центърът на речта и способността да разбираме говора. В средата на 19-ти век Пол Брока (френски неврохирург) идентифицира определена област на лявото полукълбо, която играе основна роля във възпроизвеждането на речта. Малко след това, германският невролог, Карл Вернике идентифицира в друга част на лявото полукълбо област, която участва предимно в разбирането на езика.

Хипотезата, че лявото полукълбо е логичното, а дясното - образно-емоционално, отдавна е опровергана. Тя се основава на това, че центърът на речта се намира в дясното полукълбо. Колкото повече учените научават за мозъка, толкова по-малко разбират как работи. Но все пак се виждат разликите във функционирането на структурите при десничари и левичари.

Докато при 95% от десничарите центърът на речта е в лявата половина на мозъка, за левичарите не се наблюдава тази зависимост. Някои се справят използвайки дясната половина, а други - лявото полукълбо, а някои използват и двете.

По време на изследвания е установено, че левичарите обработват информацията с двете полукълба едновременно. Друга разлика, наблюдавана в проучванията, е свързана с обработката на сензорната информация: данните, обикновено възприемани от дясната част на тялото (дясно око, дясното ухо, и т.н.), се обработват в лявото полукълбо в мозъка. Съответно, информацията, получена от лявата страна, се изпраща за преработка в дясното полукълбо на мозъка. После мозъкът комбинира резултатите от обработката на двете полукълба и показва какво сме видели и чули.

Разликата в мозъка може да се види в графиките на електроенцефалограмите (ЕЕГ) на десничари и левичари в момента на заспиването. При десничарите обикновено работи само една част от мозъка, което е икономично. При левичарите се забелязва включване на различните структури на мозъка едновременно.

Това обикновено се извличат различни теории за възможностите за креативност и логическо мислене. Смята се, че способността за творчество и креативно мислене са по-добре развити у левичарите.

Изясняването на отношенията между предпочитаната ръка и функционалните мозъчни специализации може да помогне да се научи повече за механизмите на невробиологичната еволюция, които са в основата на тези отношения, може да ни помогне и да разберем по-добре широка гама от привидно несвързани проблеми като дислексия, заекване, сравнителни изследвания на мозъка, развитието на невробиологията на мозъка, както и за произхода на човешкия език.