Величествена в своята пясъчна красота пустинята Сахара винаги е била „икона“ на силата на природата. Въпреки че е трудно да си го представим, преди около 12 хиляди години безкрайните горещи и безжизнени пясъци са били кипящо от живот място с езера, зелена трева и редовни валежи.

По тази причина учените не спират да си задават въпроса какво точно се е случило, защо за толкова кратко време Сахара се е превърнала в пустиня? Това, което е още по-изненадващо е резултатът на ново изследване, което предполага, че причината може да са ранните хора.

Според археолога Дейвид К. Райт от Националния Университет Сеул, промяната в баланса на влажността от преди около 8 000 години в Северна и Източна Африка може да е била причинена от хората. Досега се смяташе, че те са били пасивни наблюдатели на промяната, но според хипотезата на Райт, древните хора всъщност са били активните агенти.

Той базира хипотезата си на утвърдените теории за екстремните промени в ландшафта предизвикани от хората във времето на Неолита и смята, че подобен феномен може да е довел и до формирането на пустинята Сахара.

Археологът тествал хипотезата си сравнявайки данните от разпространението на ниска растителност (храсти) с първоначалните наблюдения за наличие на изобилна растителност в района на Сахара. Това, което открил потвърждава неговите подозрения: преди около 8 000 години ранните хора формирали общества около река Нил, след което продължавали да се заселват все по – на запад, при което вегетацията на ниската растителност се увеличавала всеки път.

Разбира се, за да бъде научно издържана, теорията на Райт трябва да бъде подкрепена от още доказателства. За да докаже твърденията си, той ще трябва да създаде по-широка картина на промяната във вегетацията на растителността в Сахара през годините.

Последиците на това как променяме екосистемите се отразяват директно на това дали човекът може да оцелява за неопределено време в суха околна среда,

твърди археологът. Той планира да продължи работата по теорията си с нови разкопки в Сахара, за да събира допълнителни данни за вегетацията на растенията и да ги сравнява с археологическите данни за това какво са правили ранните хора в тези райони. Така се надява да създаде по-добри модели на хипотезата си.

Ако теорията се потвърди, това би дало нови и по-дълбоки познания за влиянието на хората върху околната среда и би позволило да се предвиждат подобни радикални промени в бъдеще.