Учените съобщиха за откриването на най-малката звезда, откривана някога. Звездата е само малко по-голяма от Сатурн и се намира на около 600 светлинни години от Земята.
Звездата, наречена EBLM J0555-57Ab, е част от бинарна система – тя обикаля около друга, много по-голяма звезда. Изследователите казват, че нейното изключително слабо състояние едва я квалифицира като звезда.
„Нашето откритие разкрива колко малки могат да бъдат звездите“, казва един от изследователите, астрономът Александър Бьотихер от университета в Кеймбридж във Великобритания.
„Ако тази звезда се беше образувала само с малко по-ниска маса, реакцията на сливане на водорода в ядрото й не можеше да бъде поддържана и звездата вместо това щеше да се превърне в кафяво джудже“.
Поради тази причина кафявите джуджета често се наричат неуспешни звезди, но въпреки малките си пропорции, EBLM J0555-57Ab поддържа достатъчно маса, за да даде възможност за сливането на водорода в хелий в ядрото.
Въпреки че се квалифицира като звезда, EBLM J0555-57Ab е изключително слаба, като е между 2000 и 3000 пъти по-слаба от нашето Слънце.
В съчетание с близостта си до много по-ярката и по-голяма родителска звезда – EBLM J0555-57A – това прави самото откриване на звездата голямо предизвикателство.
„Това е като да се опитате да намерите свещ до някой голям фар“, казва Амаури Триод, член на екипа, пред Никол Мортиларо в CBC News.
Всъщност, преди екипът да осъзнае какво вижда, EBLM J0555-57Ab не е била смятана за звезда, а просто за обект, минаващ пред голямата звезда, която орбитира.
Това е обичайният начин, по който астрономите намират екзопланети. Когато планетата застане пред някое далечно слънце и блокира част от светлината, астрономите разбират, че има нещо н а пътя.
Със същата техника е открита EBLM J0555-57Ab, но естествено са необходими допълнителни измервания, за да се разбере повече за нея.
„Докато измервахме масата, изглеждаше точно като плаваща планета“, обяснява Триод.
Последващият анализ на изследователите, работещи по експеримента с широкоъгълно търсене на планети (WASP), показва, че малката звезда има маса, сравнима с прогнозираната маса на много популярната TRAPPIST-1, открита по-рано през годината, но с радиус около 30% по-малък.
Малки, тъмни и следователно хладни звезди като тези се считат за оптимални кандидати за приемане на светове, които биха могли да поддържат живот, тъй като относителната лекота на звездите може да увеличи вероятността планетите да задържат течна вода на повърхността си.
Такива малки звезди с по-малко от 20% масата на нашето Слънце всъщност се смятат за най-често срещаните звезди във Вселената. Все още обаче има много неща, които ние не разбираме за тях, най-вече защото са толкова трудни за откриване. Обикновено те са скрити в блясъка на много по-големи и ярки звезди.
„Тази звезда вероятно представлява най-малкият природен реактор за ядрен синтез, за който знаем“, каза Триод пред CBC News. „Опитваме се да възпроизведем синтез на Земята в лабораториите, но всъщност това, което наблюдаваме е възможно най-малкият размер в природата.“
