Често всеки от нас забравя за неща, които дори считаме за важни и които могат да променят нашия ден, дори понякога нашия живот. Разпространено е разбирането, че да забравяш е нещо лошо, дори че това е сигнал за нарушени функции на мозъка в неговата част за „складиране“ на информация.
Учени от Университета в Торонто, Канада, имат обаче друго мнение за процеса на забравяне. Според тях забравянето е начин да станем по-умни и дори да подобрим живота си.
В изследване публикувано в списание Neuron канадските невролози изказват своя хипотеза, защо мозъкът целенасочено работи, за да забрави дадена информация.
Неврологията на забравянето е относително неизследвана територия. През последните няколко десетилетия във фокуса е обратният процес – как клетките на мозъка се променят, за да складират и запазят информацията, да помнят нещата.
За учените е известно, че възможността мозъкът да складира информация и да я помни, може да бъде затруднена от пазенето на информация, която вече не е нужна и не е свързана с ежедневието ни. Канадските невролози стигат още по-далеч, като заявяват, че тази информация не само не е свързана с настоящето ни ежедневие, но и пречи на нормалния ни живот.
Информация, която не е нужна за оцеляването и за нормален живот, не е необходимо да се съхранява от мозъка, казват канадските изследователи.
„Паметта ни трябва да помага при взимането на решения, при предприемането на действия, за да живеем нормално. Еволюцията отчита дали индивидът взима подходящи решения в ежедневния си живот или не. Правилните решения увеличават шансовете за оцеляване на индивида“, казва съавторът на изследването Блейк Ричардс.
Учените стигат до извода, че да забравяш е нормална функция на паметта, колкото и иронично да звучи. Целта на паметта е да подпомогне индивида да вземе подходящо интелигентно решение в условията на сложен, бързо променящ се свят и тогава по-подходяща система на паметта се оказва тази, която не е затрупана с ненужни спомени, която забравя разни неща. Основният извод от изследването е, че здравата и правилно функционираща система на паметта е тази, която може да забравя ненужните неща.
Интересна част от изследването е свързана с приложението на тези открития при изкуствения интелект. При него е известно състоянието на пренасищане, претоварване (over fitting), при което машината натрупва толкова много информация, че това започва да й пречи да взима интелигентни решения.
Според канадските учени, по-доброто разбиране на неврологията на забравянето ще ни позволи да създадем изкуствен интелект способен да си взаимодейства с околния свят и да взима интелигентни решения, като го прави човек. Най-вероятно успехът с изкуствения интелект ще бъде факт, когато машината може да направи разликата между информацията нужна за оцеляване и тази, която ще бъде добре да се забрави.
