Според изследване, цитирано от Би Би Си, хората могат да „чуват“ форми и размери и дори да „усещат“ вкуса на думите. Смесването на сетивата се нарича синаестезия и ни помага да се ориентираме в сложния букет от възприятия, които понякога заливат съзнанието ни.
Научен екип със съдействието на майстор готвача Хестън Блументал е решил да стигне още по-далеч и да проучи взаимовръзката между думите и вкуса. Синаестезията е рядък феномен, който присъства при едва 1% от населението. Тя може да приеме много различни форми. Някои хора „виждат“ звуци – състояние, при което определени тонове ги карат да виждат цветове. При други цветовете се появяват, докато четат думи.
Според Чарлс Спенс, професор по експериментална психология в Оксфорд, смесването на сетивата присъства в някаква степен при всеки от нас. В експеримента си Спенс е използвал 12 доброволци. Участниците е трябвало да наблюдават екран, върху който веднъж се появявали изображения на малка и голяма черна точка, а втория път - на една ъгловата и една обла форма. Докато гледали към екрана, на доброволците били пускани ниски и високи звуци и те е трябвало да преценяват кое се появявало по-напред – звуците или картините. Според учените, що се отнася до смесването на сетивата, ниските звуци се сливали с точките, а високите - с геометричните форми. Когато на участниците били пускани геометрични форми и ниски звуци, те имали по-добра преценка за последователността им. Когато обаче формите били групирани с високи звуци, те се сливали в човешките възприятия и на хората им е било по-трудно да ги отделят едни от други.
Не само слухът и зрението могат да се смесят. Според проф. Спенс определени тонове или думи могат да отключат усещане за цвят или дори за вкус. Тази концепция за пръв път е предложена още през 1929 г. от естонския психолог Волфганг Кьолер. В експеримента си Кьолер накарал група доброволци да изберат име на две геометрични форми. Възможностите за имена били „буба“ и „кики“. Почти без изключение участниците кръстили облата, лилава фигура „буба“ а оранжевата ъгловата форма била наименувана „кики“.
Спенс смята, че този странен феномен може да бъде усетен и чрез езика. Работейки заедно със световноизвестния майстор готвач Хестън Блументал, професорът се опитал да вплете в едно слухово и гастрономическо изживяване. В експеримента му на група доброволци се дали две ястия и подобно на изследването от 1929 г., хората били накарани да изберат име, което пасва с вкуса на яденето. В случая, когато хората опитвали от блюдо със сирене бри, те масово му приписали едно от възможните имена - „малума“. Що се отнася до вкуса на боровинките, участниците го свързвали с думата „такити“.
Спенс добавя, че въз основа на изследването той и екипът му могат да измислят нови „вкусни“ наименования за ястията от ресторанта на Блументал.