Подводният робот ENDURANCE е завършил успешно първата си серия гмуркания в ледените води на езеро в Антарктида, съобщава „Спейс”.
Изпитанията са репетиция за бъдещи мисии до океаните на други планети.
Основната цел на тестовете на НАСА е да се добие опит, който един ден ще послужи за проучването на луната на Юпитер - Европа. Тя е една от няколкото планети в Слънчевата система, за които се смята, че може да приютяват живот. Спътникът е покрит с дебела покривка от лед, под която се шири огромен океан и ще бъде истинско предизвикателство той да бъде проучен. Ако има живот на Европа, то той най-вероятно ще се намира в океана.
За да се подготви за това бъдещо предизвикателство, НАСА „тренира“ ледено гмуркане в езерото Бони в Антарктида чрез проекта ENDURANCE. Ръководителят на програмата – професор Питър Доран от Илинойския университет в Чикаго, обяснява, че антарктическите езера, сковани от лед, могат да се използват за модел на замръзналата Европа, макар и в много по-малък мащаб.
Въпреки че учените са проучвали езерото Бони от години, техните успехи в това начинание досега са били скромни и основно са се ограничавали до пробиване на дупка в леда и потапяне на сензори през нея. Езерото е дълго близо 1,5 км, а широчината му е половин километър. Данните от досегашните методи за проучване не позволяват на учените да добият пълна представа за това, което става в дълбините на езерото.
Автономният робот ENDURANCE обаче е бил способен да даде много по-ясна картина за това, което се крие под замръзналите води. Всеки ден в рамките на месец апаратът е бил спускан през дупка в леда и следвайки предварително зададени инструкции, е проучвал различни части на Бони. По време на пътешествията си роботът е спирал на различни интервали, за да измерва температурата, химическия състав на водата и за да сканира за наличие на живот на различна дълбочина. В края на работния ден сондата се е завръщала обратно и е била издърпвана с кран. Въпреки че научният екип следял действията на ENDURANCE чрез оптичен кабел, от спускането й в дупката до завръщането й в изходна позиция машината е действала абсолютно автономно и е извършвала проучванията си без човешка намеса, обяснява професор Доран. Тези качества са много важни за сондата, защото ако някой ден тя или подобен на нея модел полетят към Европа, най-вероятно ще трябва да се оправят сами в извънземния океан, който се намира на милиони километри от нашата планета.
За момента екипът на ENDURANCE среща най-вече логистични затруднения. Сферичната подводница е с размери 2 метра в диаметър и тежи повече от 1300 килограма. Преди да бъде потопена, Доран и хората му е трябвало да пробият дупка в лед с дебелина между 4 и 5 метра – задача, което е отнела на изследователите близо 3 дни. След това около дупката е трябвало да бъде изградена инсталацията, която контролира спускането на машината.
Времето също много е затруднило учените. По време на тестовете температурите са били необичайно високи за сезона, което е причинило топене и потоци вода са се изливали от глетчера Тейлър, който е надвиснал над западния край на езерото. Така кристално чистата вода в Бони е станала почти непрозрачна, което е попречило на екипа да направи фотомозайка на подводната част на глетчера.
Друго главоболие са билки газовете в езерните води, които оформяли мехурчета по корпуса на робота. От това се нарушавала плавателността му, той ставал по-лек и е трябвало да изразходва голяма част от батериите си, за да се задържи под водата.
Въпреки трудностите Доран гледа на всички тях като на важни уроци за бъдещата мисия към Европа. Адаптивността е най-важна, тъй като в Антарктида за сондата все пак се е грижил екип от инженери, докато апаратът който, ще полети към луната на Юпитер, ще трябва да разчита само на вложеното в него като конструкция и програма.