Археолозите са странни птици. Те са готови за цели месеци да се попилеят в забравени от Бога ъгълчета на нашата планета, за да се вкопаят в земята.

 

Трябва да кажем, че сред боклуците на съвременността учените понякога намират наистина любопитни обекти, но най-често такива находки раждат повече въпроси, отколкото отговори.

 

За да разберем страстта на археолозите към безкрайното търсене на миналото на човечеството, е необходимо сами да тръгнем на разкопки и да поработим дълги часове в земята в надеждата да извършим откритие.

 

Канделабърът на Паракас

 

Със сигурност няма човек, който да не е чувал или виждал геоглифите на Наска – огромни рисунки, разположени в южната част на Перу, но малцина знаят, че в същата пустиня Наска, на около 200 км от геоглифите, се намира още един загадъчен обект. Над неговото предназначение археолозите разсъждават дълги години.

 

Канделабърът на Паракас (или Андският канделабър) има огромни размери – 128 м дължина и 74 м ширина, а дебелината на линиите достига 4 метра. Независимо че е разположен близо до линиите на Наска, специалистите са убедени, че създателите на геоглифите нямат никакво отношение към него.

 

Открити при разкопки в района на Канделабъра артефакти позволяват да се предполага, че изображението е създадено ок. 200 г. пр.н.е., а според някои данни геоглифите на Наска са се появили около 600–800 години по-късно. Подобната техника на изображенията намеква, че културата на Наска се явява приемник на културата на Паракас, на която принадлежи Канделабър.

 

За учените е още по-неясно кога се е появил Андският канделабър и кой го е създал, и целите на древните художници засега остават неизвестни. Някои археолози са убедени, че обектът представлява светилище на бога творец Виракоча, пред когото са се прекланяли тукашните племена, други смятат, че изображението е служило за ориентир за древните мореплаватели – огромният канделабър е изсечен на склона на хълм, благодарение на което се вижда отлично откъм океана, от разстояние около 20 км.

 

Уфингтънският бял кон

 

Стоунхендж не е единствената археологическа забележителност на добрата стара Англия, макар че когато става дума за древностите на мъгливия Албион, на първо място винаги се споменава той.

 

 

Древните ваятели вероятно доста са се потрудили над гигантската стилизирана фигура на кон, разположена близо до Уфингтън, на територията на съвременното графство Оксфордшър – линиите на рисунката представляват дълбоки траншеи, пълни с натрошен варовик, като дължината на изображението достига 115 м.

 

Представете си какви усилия е коствало на създателите на Коня да направят подобно изображение, тъй като не са разполагали с багери, булдозери и други технически средства, с които могат да се похвалят съвременните строители.

 

Рисунката прилича на изображенията на коне, срещащи се на монети от бронзовия век, а до нея археолозите са открили гробове, вероятно появили се в епохата на неолита.

 

Учените все още не могат да стигнат до единство по въпроса за времето на създаване на Белия кон – много от тях твърдят, че геоглифът се е съхранил много добре за обект от бронзовия век, а други посочват, че местните жители от древни времена се грижат за състоянието на Коня и на няколко години „обновяват“ рисунката – с това се обяснявал добрият му вид.

 

Загребската мумия

 

Загребската ленена книга е известна като най-дългия текст на етруски език от съхранилите се до наши дни писмени паметници на тази култура. Наречието на етруските е оказало значително влияние върху формирането на латинския, но за жалост родствени на етруския езици не съществуват днес, освен това до нас са достигнали толкова малко документи от тази епоха, че не е възможно напълно да се разшифрова текстът на книгата.

 

 

 

Учените са успели да преведат само някои фрагменти. От известното до днес съдържание на Ленената книга може да се направи извод, че този документ представлява ритуален календар, описващ тънкостите на религиозните традиции на етруските.

 

Книгата е датирана от III в. пр.н.е., затова самият факт на нейното съществуване е уникален – ръкописите върху тъкани обикновено се унищожават много по-бързо от безжалостното време. Една от причините, поради които паметникът на етруската култура сега е достъпен за изучаване, се смята това, че материалът на книгата е бил използван за обвиване на една от египетските мумии.

 

Загребската ленена книга е била открита върху мумия в гробница близо до Александрия още в средата на XIX век, но учените дълго време не ѝ обръщали внимание, като смятали, че загадъчните надписи върху тъканта са направени от ръката на египтянин.

 

Скалата на Белия шаман

 

Археолози и историци в продължение на дълги десетилетия изучават артефакти на народите от Северна и Южна Америка, но досега културата на доколумбовия период от американската история в голяма степен остава загадка за специалистите.

 

 

 

 

Скалата на Белия шаман, разположена недалече от река Пекос на територията на съвременния щат Тексас, се причислява към най-известните и в същото време – най-тайнствени паметници на тази епоха.

Според учените огромната (около 7 м дълга) рисунка се е появила преди повече от 4000 години и принадлежи на древна култура, за която сега практически нищо не е известно. Някои археолози са на мнение, че арт обектът изобразява сцена на битка или друг боен ритуал, има и мнение, че художникът е показал момент от общуването на древните с духовете чрез мескалин – психотропно вещество, съдържащо се в кактуса пейот.

 

Геоглифите от Саяма

 

Наскалните изображения, намиращи се в Боливия на един от склоновете на планината Саяма, напомнят по техника на създаването на геоглифите в Наска и Андския канделабър – те също са изсечени в твърдата планинска повърхност, но боливийските рисунки са много по-големи от перуанските – изображенията заемат територия с площ около 7500 м² (15 пъти повече от геоглифите на Наска), а дължината на някои линии, от които се състоят обектите от Саяма, е около 18 км.

 

 

При толкова внушителни размери геоглифите от Саяма и досега практически не са изучени – истинските мащаби на работата, извършена от древните художници, са станали известни едва наскоро, когато археолозите получили възможност да използват спътникови снимки на местностите в своите изследвания.

 

Невероятната точност на рисунките хвърля учените в недоумение – те сякаш са начертани с линия. Предназначението на изображенията също остава неясно. Според някои предположения древните жители на Боливия са правили астрономически изчисления с тяхна помощ, освен това рисунките може да са форма на ритуално погребение.

 

Артефактите на Тертерия

 

Три каменни таблички, открити от учените в околностите на румънското село Тертерия, съдържат символи, които днес се смятат за най-древната писменост на планетата.

 

 

 

Първоначално учените смятали, че табличките от Тертерия датират от III хил. пр.н.е., но по-внимателен радиовъглероден анализ установил, че артефактите са много по-стари. Сега повечето археолози са единодушни, че табличките са създадени преди около 7500 години, дълго преди шумерската писменост, която преди се смяташе за най-древната в света.

 

По-скоро находките на румънските археолози принадлежат на културата Винча, която е била разпространена на територията на съвременна Югоизточна Европа в епохата на неолита, тъй като символите на табличките много приличат на пиктограми, изобразени на открити през 1875 г. остатъци от древна керамика близо до сръбското селище Винча.

 

Блайтските фигури

 

Това е археологически обект, разположен в южната част на щата Калифорния в пустинята Колорадо, недалече от гр. Блайт, и представлява гигантски геометрични фигури, както и изображения на животни и хора.

 

 

Дължината на най-голямата рисунка е около 50 м, като до 1932 година специалистите не са имали представа за размерите на „инсталацията“. Нейната големина била определена едва с помощта на аерозаснемане.

 

Археолозите не могат да стигнат до съгласие за възрастта на геоглифа – назовават се цифри от 450 до 2000 години, също е неясно какво именно е изобразено на рисунките. Според една от най-разпространените версии огромните фигури са създадени от предците на индианските племена мохаве и куечан, живеещи сега в долното течение на река Колорадо.

 

Според преданията на коренните жители на този регион художниците са изобразили във вид на човешки фигури различни превъплъщения на бог Мастамбо, Творец на всичко, а животното е зверочовека Хатакуля, взел непосредствено участие в създаването на света.

 

Следата в Антилопа Спрингс

 

През юни 1968 година търсачът на фосили Уилям Мейстер-старши взел своето семейство в пътуване по Антилопа Спрингс. По време на това пътуване Мейстер попаднал на фосил, който прилича на следа от обувка, като петата била потънала по-дълбоко от останалата част на стъпалото. Под този отпечатък той открил два фосилизирани трилобита.

 

 

 

Като ги открил, Мейстер веднага си помислил, че човек е настъпил вкаменелостите. След експертиза Мейстер и колегите му изяснили, че възрастта на находката е почти 600 млн. години.

 

Тайна се явява това, че макар „следата от обувка“ явно да сочи, че някой е настъпил трилобитите, върху самите трилобити няма никаква следа от натиск.

Освен това трилобитите са морски същества, а това означава, че този, който е оставил „отпечатъка“, е влизал в морето. Защо – не е известно.