Огромен кладенец от разтопен въглерод, който може да залее в хаос цялата планета, ако излезе по някакъв начин на повърхността, откриха учените под земята в Съединените щати.

Екипът използвал най-големият в света брой сеизмични сензори, с които картографирал море от разтопен въглерод, което се простира на площ 1,8 милиона квадратни километра. Това е приблизително площта на Мексико, а изследователите твърдят, че има потенциала да предизвика немислима климатична катастрофа.

Откритието може да промени разбирането на науката за това, колко точно въглерод има на Земята – оказва се, че е много повече отколкото се смяташе досега.

Би било невъзможно да се пробива достатъчно много надолу, за да се стигне до земната мантия, така че екипът използвал много голяма група сеизмични сензори, за да се опита да създаде „картина“ на мантията чрез математически уравнения, които интерпретират данните.

Проучването, ръководено от геолози от Университета Роял Холоуей в Лондон, обхваща данните на 583 сеизмични сензора, които измервали земните вибрации, за да изградят представа за картината дълбоко под земята в конкретната област.

Този сектор от вътрешността на Земята е известен като „горна мантия“, за която са характерни много високи температури, които разтапят карбонатите и създават отличителни сеизмични модели.

Това, което учените открили бил огромен депозит от разтопен карбон, който произвежда въглероден двуокис и други газове, ситуиран под земята в западната част на САЩ, на 350 километра под повърхността.

В резултат на изследването, публикувано в Earth and Planetary Science Letters, учените вече предполагат, че количеството CO2 в горната мантия на Земята може да е до 100 трилиона метрични тона. За сравнение американската Агенция за опазване на околната среда оценява глобалните въглеродни емисии за 2011 г. на около 10 милиарда метрични тона.

Дълбокият въглероден резервоар би могъл да си намери пътя нагоре до повърхността чрез изригвания на вулкани и да допринесе за бавни климатични промени, но ако по някаква причина цялото количество бъде освободено на повърхността и в атмосферата, резултатите биха били катастрофални за живота на Земята.

Водещ в проучването учен е д-р Саш Хиер-Маджумдер от лондонския департамент по природни науки. Той коментира пред Mail Online: този карбонов резервоар е наличен на това място в мантията от сравнително дълго време – около 1 милиард години – така че не става дума за непосредствена заплаха. Но си представете, че ако само един процент от това количество бъде освободено в атмосферата, това би се равнявало на изгарянето на 2,3 трилиона барела петрол (1 барел петрол = 159 литра).

Наличието на такова количество въглерод под Земята показва колко голяма е ролята на подземната структура в глобалния въглероден цикъл.