Животът на нашата планета преди 3,9 млрд. е оцелял и може би е процъфтявал, докато над нея се е сипела страховита астероидна бомбардировка, съобщават „Дейли мейл“ и „Сайънс“. Изданията цитират изследване на научен екип от университета „Боулдър“ в Колорадо, според което живот на нашата планета е имало още преди 4,4 млрд. години или стотици милиони години по-рано, отколкото се е смятало досега.

Акцент 1: Бурно минало

Земята, която днес обитаваме, е планета с бурно минало. Малко след като тя се оформя преди 4,6 млрд. години, небесно тяло с големината на Марс се блъска в нея с такава сила, че отломките от удара политат в орбита, за да оформят Луната. Докато планетата бавно изстива от титаничния сблъсък, към повърхността й политат „отломки“ от формирането на Слънчевата система. Този адски дъжд впоследствие утихва, но за кратко отново се развихря преди 3,9 млрд. години в период, известен като „късната бомбардировка“. Според досегашните хипотези това обстрелване от Космоса най-вероятно е унищожило всякаква следа от ранен живот на Земята. По-ранни изчисления предполагаха, че някой от тези сблъсъци с астероиди с размери, достигащи до неколкостотин километра в диаметър, са изпарявали цели океани и са стерилизирали всичко от повърхността до 1 километър дълбочина под нея.
Олег Абрамов и Стивън Моизис обаче оспорват тази хипотеза. Двамата геолози са използвали данни от лунни скали, метеоритни проби и набраздените повърхности на съседните планети, за да създадат триизмерния си модел, който пресъздава условията на „бомбардировката“. По време на тази симулация учените произволно са „сблъсквали“ виртуалната Земя с астероиди и са наблюдавали последиците.
Според данните, събрани от учените, „късната бомбардировка“ е била доста по-мека от апокалиптичните представи за нея и е невъзможно тя да е унищожила целия живот на планетата. Първо, специалистите отхвърлят идеята, че астероидните удари са генерирали толкова много топлина, че да изпаряват океаните. Те смятат, че дори по време на „късната бомбардировка“ е имало достатъчно вода, която да охлади зоната на попаденията и симулацията потвърждава предположенията им.
Другият фактор, който изтъкват, е дълбочината. От изследвания на съвременни микроби геолозите стигат до заключение, че преди 3,9 млрд. години на дълбочина 4 километра под повърхността на Земята би могло да са процъфтявали колонии микроорганизми – достатъчно далеч от страшните удари, за да оцелеят.
Абрамов и Моизис обаче не спират дотук. В хипотезата си геолозите предполагат, че животът може би се е появил много по-рано от „късната бомбардировка“ - преди 4,3 млрд. години, което изпреварва със стотици милиони години досегашните предположения.