По думите на лондонски историк заветът се намирал на видно място, но в продължение на столетия никой не го забелязал.
Специалистите се досетили за значението на документа чак 2000 години след смъртта на Александър Македонски. Последната воля на царя се отнасяла до бъдещето на Гръцко-персийската империя, управлявана от него. Освен това в завещанието той посочвал своите наследници, пише The Daily Mail.
Доказателства за съществуването на „последната воля“ се срещат в ръкописа „История на Александър Велики Македонски“, в която има сказания за подвизите на царя. Превдоисторическият гръцки роман за Александър Македонски, създаден вероятно столетия след смъртта на главния герой, съдържа безценни сказания за кампанията на Александър в Персийската империя.
Дълго време историците възприемаха последната глава на романа, в която се описва предсмъртната воля на царя, като политически памфлет. Но експертът Дейвид Грант, който ръководи проект по изучаването на историята на управлението на Александър Велики, се убедил, че това предположение не е вярно. Всестранно изследване установило, че главата-завещание се основава на автентичен документ, макар че му е бил придаден и известен измислен политически ефект.
Грант е изложил своето откритие в книгата „В търсене на загубеното завещание на Александър Велики“ (In Search of the Lost Testament of Alexander the Great). Според историка оригиналното завещание на царя е било скрито от влиятелни пълководци, контролиращи регионите на империята, тъй като Александър Велики е завещал наследството си на още неродения си син Александър IV и по-големия си син Херакъл, роден от любовница. Влиятелните македонци не се примирили с това, а царството потънало в междуособици.
Десетилетия след смъртта на Александър Велики оригиналът на завещанието тайно се преписвал и разпространявал във вид на листовки, с които конкуриращите се помежду си военачалници се опитвали да докажат своята легитимност.
Ако Грант е интерпретирал документа правилно, то търсенето на 2000-годишното завещание може да се смята за приключило. Историкът подчертава, че нееднократните изменения, нанесени в завещанието и придаващи му пропагандистки политически стил, предизвикват сериозни съмнения в автентичността на документа и го превръщат в псевдоисторическо свидетелство.
„Изследването ме наведе на извода, че съдържанието на документа е основано на оригиналното завещание на Александър Велики и то се явява един от най-влиятелните военни и политически мандати в Древния свят“, отбелязва Грант. Освен това документът съдържал намеци за заговор на военачалниците срещу Александър Велики.
Александър Македонски е създал световна държава, разпаднала се след неговата смърт. Още в Античността той си създава славата на един от най-великите пълководци в историята.
Основаните от Александър градове, които и в наше време се явяват най-големите в някои страни, и колонизирането от гърците на нови територии в Азия са съдействали за разпространението на гръцката култура на Изток. На почти 33-годишна възраст Александър Македонски умира във Вавилон от тежка болест. Веднага неговата империя е разделена от неговите пълководци (диадохи) и за няколко десетилетия се възцарява поредица от войни помежду им.
