Ново изследване предполага, че вселената може в определена точка във времето да е била холограма, особено в първите няколко стотин хиляди години след Големия взрив. Студията, публикувана във Physical Review Letters, е последното изследване върху „холограмния принцип“, който предполага, че законите на физиката могат да се прилагат върху вселената като двуизмерна равнина.

„Предлагаме да се използва тази холограмна вселена, която е много различен модел на Големия взрив, от общоприетия, който се базира на гравитацията и инфлацията“, казва водещият автор Ниайеш Афшорди, професор по физика и астрономия в Университета Ватерло и Институт Периметър. „Всеки от тези модели прави прецизни предсказания, които можем да тестваме с изчистването на данните и подобряване на теоретичната база – това в рамките на следващите 5 години.“

Теорията предполага, че обемът на космоса изглежда триизмерен, но в действителност е кодиран на двуизмерна граница или хоризонт, който зависи от наблюдаващия и който изисква едно измерение по-малко, отколкото изглежда. На кратко: виждаме го триизмерно, но е проектиран от двуизмерен източник, подобно на начина на работа на холограмния екран.

„Идеята е подобна на обикновените холограми, в които триизмерен образ се закодира в двуизмерна повърхност,“ обяснява ученият Костас Скендерис от Университета Саутхамптън, „но тук цялата вселена е закодирана.“

Изследователите стигнали до това заключение след наблюдения на нарушенията в космическия микровълнов фон – остатък от Големия взрив. Екипът използвал модел с едно и също време и две измерения на пространството. Реални данни от вселената, в това число за космическия микровълнов фон, след това били прибавени в модела. Учените установили, че те пасват перфектно, но само ако вселената е не по-широка от 10 градуса.

Paul McFadden

Бих казал, че не живееш в холограма, но би могъл да идваш от холограма, (през 2017) определено има три измерения,

коментира Афшорди пред Gizmodo.

Докато много учени приемат космическата инфлация, която се случва след Големия взрив, нашите разбирания за физиката – в това число Общата теория на относителността и теориите за квантовата механика – не сработват с това, което наблюдаваме. Фундаменталните физични закони не са в състояние да обяснят, как вселената, такава каквато я познаваме, заедно с всичко налично в нея, би могла да се побере в толкова малка опаковка и след това да се разширява експоненциално.

Тук идват Афшорди и моделът на холограмата. Това може да доведе до нови теории за Големия взрив и функционална теория за квантовата гравитация – теория, която да слее квантовата механика и теорията за гравитацията на Айнщайн. „Ключът към разбирането на квантовата гравитация е разбирането на теорията на полето в едно по-ниско измерение“, казва Афшорди. „Холограмата е нещо като Розетския камък, превежда от познатите теории за квантовите полета без гравитация към неизследваната теория за квантовата гравитация.“

Остава си въпросът обаче, как вселената е преминала от 2D към 3D?