Възприемаме тишината като даденост до такава степен, че звуците са заели нейното място. Звуците са толкова постоянни, че вече няма звуци. Чуваш ги и същевременно не ги чуваш. Тези шумове не са здравословни за нашите мозъци. Ние се чувстваме комфортно, но мозъкът ни страда.

Всъщност тишината е единственият антидот, с който разполагаме.

Тишината оздравява мозъка

Звуците, особено музиката, често са приятни за ушите и мозъка. Но точно тук възприятията лъжат. Ако тишината може да оздрави мозъка, дори сектори с възрастови нарушения, това означава, че тишината е много по-добрата опция от звука.

Взете за пример медитацията. Тя има силата почти свръхестествено да променя структурите на мозъка. Тихите моменти може да доведат до подобни резултати. Около 2 часа пълна тишина на ден могат да забавят стареенето и да подпомогнат растежа на нови и здрави мозъчни клетки.

Тишината и сетивата

Почти невъзможно е да се възползваш от 5-те си сетива, когато си заобиколен от шум. В отсъствието на шумове, предизвикани от човека, сетивата са в състояние да абсорбират естествените звуци, дори неща, които никога не сме забелязвали преди. Ако сте един от тези щастливци, слушали как дърветата пукат и скърцат на вятъра, значи сте успявали да оползотворите тишината по ефективен начин.

Можете също така да виждате нещата в детайл и да изпитвате усещания, когато има отсъствие на звукови дразнители. Това е абсолютно предизвикателство да изпитате увеличаващите чувствителността качества на тишината. Сетивата също могат да се разширят с времето.

Честната тишина

В тихите моменти, можеш да докоснеш истинското си аз. Това означава в най-общи линии, че ясната и дълбока мисъл, насочена навътре в теб, ще те изправи лице в лице с това, което си ти и което „те движи“. Маските падат, настъпва край на безчестната продукция, предназначена за обществото. Не можеш да лъжеш себе си, когато е тихо и си сам. Решенията стават очевидни, при това – по-лесни за прилагане.

Тихо и спокойно

Тишината не само изважда честността на повърхността и поправя щетите в мозъка, а и кара човешкото тяло да забави темпото. Не става дума за забавяне в негативния и непродуктивен смисъл. Практикуването на усамотяването регулира системите и на кара да се вглеждаме за по-дълго време в това, което ни заобикаля.

Изведнъж забравяме за шума и суетата на изпълнения със стресови ситуации човешки живот и се фокусираме върху съществуването в неговата цялост. Това е още един път към просветление, който включва функциониране на по-ниска предавка и оцветяване на живота в по-голям детайл. На първо място, трябва да се наслаждаваме на тишината.

Тишината срещу безсъние

Шумът е онова, което ни кара да се движим на бързи обороти и да се стремим към състезание срещу всички за всичко. Това влияе негативно на циркадните ни ритми (Циркадните ритми представляват цикли на физически, психически и поведенчески промени. Te определят нашата енергичност, кога огладняваме, кога ни се доспива и т.н. Имат роля за редица биологични активности – от промените в настроението до пристъпите на глад. Циркадните ритми са в основата на здравето.) Във времето, в което трябва да спиш, тялото ти все още бърза в същото темпо като през работния ден, сърцето ти помпа кръв на пълни обороти, дишането е неспокойно…

Тишината от своя страна има свойството да предизвиква съня. Тези специални два часа тишина, за които говорихме и по-горе, ще ти помогнат да заспиш и ще вкарат системите ти в ред. Това е единственият начин да релаксираш.

Фокус върху усамотението

Тишината помага да се фокусираме. Меко казано е трудно да съсредоточим вниманието си върху работата, когато помещението е пълно с надвикващи се хора, звучи музика или пък други шумове проникват отвън. В повечето случаи работата остава недовършена, а ние получаваме главоболие. Да не говорим, че невъзможността да заспим ще ни държи в напрежение най-малко половината нощ.

Наслаждавай се на тишината и това ще ти помогне да фокусираш вниманието си върху едно нещо и да довършиш специфичен проект. За разлика от шума, тишината се отнася до теб, не до тях, помагайки ти да останеш насаме със себе си докато успееш да направиш всяка стъпка и да вземеш всяко решение до успешното приключване на конкретната задача.