Когато през 1928 г. Александър Флеминг открива пеницилина, това се оказва един от първите в света истински антибиотици, който успешно се справя с елиминирането на инфекциозни заболявания. Оттогава досега антибиотиците играят ключова роля в предотвратяването на смъртни случаи.
Реалността в последно време обаче започна да се променя. През цялата история на Земята многоклетъчните организми непрекъснато се променят и адаптират. Едноклетъчните бактерии от своя страна се развиват толкова бърза, че голяма част от тях вече са напълно резистентни към широк спектър от антибиотици. Проблемът с антибиотичната резистентност е толкова сериозен, че Световната здравна организация (структура в рамките на ООН) го постави на най-високо кризисно ниво редом със заплахи като СПИН.
В отговор на това учените приеха предизвикателството и започнаха да търсят начини да решат този глобален, потенциално пандемичен проблем. Сега екип учени от Щатския Университет Орегон твърди, че е открил ново оръжие в битката с резистентните на антибиотици бактерии. Техните открития са публикувани в Journal of Antimicrobial Chemotherapy.
Учените са открили отговора в молекула на пептид конюгиран фосфородиамидат морфолино олигомер (PPMO). Те вярва, че тази молекула може да победи ензим, проезведен от бактерия наречена Ню Делхи метало-бета-лактамаза (NDM-1), който (ензим) се смята за отговорен за кодирането на антибиотичната устойчивост заедно с още няколко гени.
Тъй като гените са общи за много различни видове бактерии, се смята, че е необходима само една PPMO молекула, която да се пребори с резистентността. Молекулата ще прави контакт с антибиотика и ще възстановява способността му да убива бактериите с NDM-1. В изследването на Щатския Университет Орегон учените са използвали антибиотика Меропенем, който е ултраширокоспектърно лекарство от класа на пеницилина. Меропенем е бил ефективен в лечението на мишки, заразени с NDM-1 позитивни е.коли. Тестовете с хора са планирани да стартират след около 3 години.
Състезание с времето
Запитан за значимостта на откриването на решение срещу антибиотичната резистентност, Брус Гелър, професор по микробилогоия от Щатския Университет Орегон и водещ в изследването казва:
Изгубихме възможността да използваме много от основните антибиотици. Всичко вече е устойчиво към тях. Това ни кара да се опитваме да разработваме нови лекарства, за да имаме една стъпка преднина пред бактериите, но колкото повече търсим, толкова повече не откриваме нищо ново. Затова варианта, който имаме, е да търсим модифициране на лекарствата, с които вече разполагаме. В момента, в който се направи химична промяна, бактериите мутират и отново стават устойчиви, включително към новите, химично модифицирани антибиотици.
Ако се окаже успешно, това откритие ще позволи третиране на широк спектър бактериални инфекции и болести без животозастрашаващите трудности, създавани от антибиотичната устойчивост на бактериите. Но, както признава и Гелър, бактериите могат отново да мутират и да добият резистентност към модификацията само в рамките на няколко години. Тогава ще трябва да се започва отначало.
Каквото и да се случва, намирането на решение е абсолютен императив.
