Очите не са прозорци към душата. Те са просто устройство, което засича светлинни вълни и ги праща декодирани към мозъка ти. Същото важи за чуването, вкуса и докосването. Нашето съзнание пресъздава всичко, което виждаме, чуваме и усещаме, а също и всяка дума, която изговаряме, всяка мисъл или емоция, която минава през главите и сърцата ни. Ние живеем вътре в Матрицата на собственото си съзнание.

Но как да излезем от нея?

Ето 6 начина, които може да ти помогнат да продължиш напред, отвъд собственото си съзнание и да изживееш нещо различно от илюзията за реалност, която то пресъздава.

Освободи се от илюзията, че материалният свят означава нещо

Ние сме приели тази физична форма при раждането си без да носим нищо със себе си и ще си отидем без нищо. За да излезем от Матрицата, трябва да разберем, че няма смисъл от стремежа към (и целия стрес, свързан с него) физични неща.

Животът не е развален часовник, който трябва да се оправи. Животът е преживяване. Няма смисъл от гледане назад с носталгия и съжаление за изгубени неща. Промяната е част от преживяването. Още по-малко смисъл има в тревогите за неща, които още не са се случили. Вероятно е по-добре да се фокусираме върху настоящия момент, защото той е единственото нещо, което можем да променим. Другото означава да прахосаме живота си, живеейки в миналото или в бъдещето и да пропуснем великото приключение, което се случва единствено и само СЕГА.

Освободи се от идеята, че ти си ти

Ние сме тук от самото начало, като звездния прах и ще имаме много форми. Айнщайн обясни, че енергията никога не умира, че тя само сменя формата си, а ние сме енергия. Когато умрем, ние сменяме формата си. Всичко е направено от вълни енергия и ние сме само модел сред вълните.

За да излезеш от Матрицата, трябва да се откажеш от разбирането, че си нещо отделно от всичко останало. Както вълната не може да е отделно от океана, ние не можем да сме отделно от цялото мироздание. Ние сме като планинските върхове, които изглеждат различно от съседните върхове, но всъщност са част от същата земя.

Откажи се от идеята, че можеш да излезеш от Матрицата чрез ума си

Мислим си, че ако съберем достатъчно информация, можем да излезем от Матрицата, но никога не успяваме. Хващаме следващата книга, лекция или учител, винаги мислейки, че бягството е навън в света, вместо навътре, където то съществува и винаги е съществувало.

Хората се опитват да намерят просветление, следвайки религиозни правила или имитирайки различни гурута. Бягството от Матрицата обаче изисква директен достъп до информация, не чрез преживяванията на други хора. Само ти знаеш как трябва да излезеш от Матрицата и няма да се получи с мислене по въпроса.

През хилядолетията човек се е опитвал да излезе от Матрицата с молитва, медитация или дори чрез халюциногени. Опитвали сме се директно да разберем какво е светът. Това разбиране идва без думи и без съзнание. Това включва изоставяне на всичко, което съзнанието мисли, че знае и разпростиране към други форми на познание.

Така че, остави духовното търсене. Зарежи идеята, че някой знае повече от теб. Как би могъл, той не е отделно от теб? Разбирането е вътре в теб, винаги е било, но трябва да спреш да слушаш съзнанието си, за да го намериш.

Само с пътуване навътре ще можеш да избягаш от Матрицата

Ти си часовият, наблюдателят. Гледаш птица кацнала на дърво, докосваш дървото, усещаш грубата му кора. Тези неща се случват извън теб, те не са ти. Всъщност, твоите мисли и чувства също са обект на съзнанието, следователно и те не са ти.

Пробвай едно упражнение. Затвори очи и си кажи: Чудя се каква ще е следващата ми мисъл?

Забеляза ли разстояние между мислите? Тази тишина е съществуване отвъд егоистичното съзнание. Не можеш да стигнеш до нея с мислене, а само като отидеш отвъд мислещия ум. Това е причината медитацията да помага. Тя те учи да поставяш по-малка важност на това, което казва умът. Само в тази тишина можем да изпитаме съзнание без форма.

Свобода от Матрицата

Накрая, когато разбираме, че сме по-големи от собствените си мисли и по – велики от човешката си форма, осъзнаваме, че егото, което винаги сме идентифицирали, всъщност не съществува. В пространството на битието без непрестанното бръщолевене на егото намираме вътрешен мир и спокойствие. Можем да се отървем от всички концепции за добро и зло и всички преценки и присъди. Тогава започваме да разбираме, че ние сме всичко и всичко е вие.

Завръщане към света, променен от пътуването

След като се събудим от Матрицата, трябва да продължим да живеем в същия свят, в който винаги сме живели. Светът си е същият, но ние сме различни.

Защото ние сме се променили, светът се е променил за нас. Вече можем да махнем желанието да притежаваме неща, да ги искаме неудържимо. Можем да се отървем от всичко, което не ни е потребно. Не страдаме, защото осъзнаваме краткотрайното естество на това приключение, което наричаме живот.

Не е нужно да се оттегляме и да живеем като отшелници, можем да участваме пълноценно в заобикалящия ни свят, само че с разбирането как цялото вкопчване, стремежи и стрес са напълно безсмислени и че животът е преживяване, което сме благословени да имаме...