Медиите непрестанно ни манипулират, а в резултат имаме ирационални страхове. Статистически погледнато е много по-вероятно човек да умре, ядейки бисквита, отколкото при терористично нападение или от епидемия. Въпреки това много малко хора имат страх от бисквити.

Защо страховете ни са ирационални? Защо прекарваме толкова много време в тревоги за неща, които са малко вероятни да се случат, докато същевременно игнорираме истинските заплахи за безопасността си?

Медиите ни подават нереалистична картина на света

Когато новините ни показват сензационни истории за насилие и престъпност, терористични атаки и самолетни катастрофи, ни карат да вярваме, че подобни инциденти се случват по-често, отколкото в действителност. Това ни кара да надценяваме вероятността подобно събитие да повлияе нашия собствен живот.

Не чуваме много истории за хора, паднали у дома или задушили се, или пострадали при автомобилна катастрофа, инциденти, които е много по-вероятно да се случат. За нещастие това означава, че е по-малко вероятно да вземем мерки срещу нещата, за които съществува много по-голяма вероятност да ни наранят. В действителност продължаваме да пишем SMS-и докато шофираме, а още по-малко взимаме мерки срещу много чести инциденти като падане у дома.

Средствата за масово осведомяване ни насърчават да се фокусираме върху непосредствени заплахи, вместо да планираме бъдещето.

Когато вниманието ни е съсредоточено върху непосредствените лоши новини е много по-малко вероятно да вземем някакви мерки, за да се защитим от бъдещи заплахи. Това има катастрофален ефект не само върху нашето здраве, но и върху цялата планета, защото не успяваме да видим как настоящите ни действия складират бъдещи проблеми.

Ако например вярваме, че вероятността да загинем при терористичен акт е по-голяма от тази да умрем от лакомия, ние влагаме много повече енергия да се страхуваме от тероризъм, отколкото в здравословно хранене.

Този тип мислене ни кара да рискуваме здравето и безопасността си и да игнорираме реалните рискове. Ако планираме бъдещето, вместо да сме обсесирани от лошите новини, е по-вероятно да се предпазим от реални заплахи за здравето. Бихме могли например да намалим приема ва алкохол, да поставим подложки в банята, които не се пързалят и да държим телефона си изключен, когато сме зад волана.

Този провал в планиране на бъдещето има катастрофален ефект за планетата, защото пропускаме шансове да направим околната среда по-здравословна и по-устойчива за бъдещето.

Накратко, фокусът ни върху предполагаеми заплахи ни пречи да вземем мерки срещу реалните заплахи, докато не стане прекалено късно. Съжаляваме за късогледството си, чак когато чуем негативните резултати от изследването при доктора или когато подът вкъщи се наводни, заради покачващото се ниво на океаните.

Медиите хранят емоционалните ни реакции

Когато гледаме новините, емоциите ни превземат и реагираме на базата на ирационални страхове. Съответно не взимаме логични решения. Бихме живели по-щастливо, безопасно и мирно, ако взимахме решения, базирани на повече факти и вероятности. Вместо това позволяваме на емоциите да направляват решенията ни.

Нужни са усилия, за да превключим от реагиране на предполагаеми заплахи към правене на рационална преценка, базирана на доказателства. Да виждаме голямата картина обаче е единственият начин да създадем по-безопасна и по-мирна обкръжаваща ни среда.

Медиите ни карат да мислим, че настоящето е по-лошо от миналото

Ужасът в новините ни кара да мислим, че светът се движи от лошо към по-лошо. Вярваме, че светът става все по-опасен и изпълнен с насилие, докато в действителност светът е по-безопасен отколкото когато и да било в миналото. Статистически факт е, че криминалните престъпления в световен мащаб намаляват.

Въпреки всички страхове за здравето, които имаме, човекът живее по-дълго в сравнение с когато и да било в миналото. Модерната медицина ликвидира болести, които в миналото са затривали цели градове. Финансово сме по-добре сравнено с когато и да било в миналото.

Важно е да сме наясно какво се случва в обществото и е още по-важно да знаем, че новините не дават най-точната картина на света. Въоръжени с това познание можем да взимаме рационални решения, така че да водим живота си към по-добро.