Най-старият писмен документ намерен в Египет, дневник в който детайлно са описвани дейности по изграждането на Голямата пирамида в Гиза, тези дни беше изложен в музея в Кайро.
Голямата пирамида в Гиза е построена в чест на фараона Куфу, управлявал от 2551 до 2528 г. преди Христа. Това е най-голямата от трите пирамиди построени в долината на Гиза. Считана за „чудо на света" още от древните автори, при построяването си Голямата пирамида е имала височина от 146 метра, а днес е висока 138 метра.
Дневникът е изпълнено с йероглифи парче папирус. Неговият автор е бил инспектор, който е отговарял за 200 мъже. Казвал се е Мерер. Данните са открити от археолозите Пиер Тале и Грегори Маро. Те са ръководили археологически екип от френски и египетски учени и са открили дневника при разкопки на пристанището на Червено море Уади ал Джарф. Възрастта на намерения дневник – папирус е повече от 4500 години, което го прави най-старият папирус намиран в Египет.
Дневникът проследява дейността на групата на Мерер за период от около няколко месеца. Във формата на таблица в която има по две колони на ден. Дейността е засягала издигането на Голямата пирамида в чест на фараон Кафу, както и работата във варовиковите кариери на отсрещния бряг на Нил.
Мерер е отбелязал строителството на Голямата пирамида през 27-та година от управлението на Куфу, когато тя е била пред завършване. Тогава се е изработвало варовиковото покритие на пирамидата. Материалът за него е бил добиван от кариерата в Тура, близо до днешен Кайро и е бил докарван с кораби по Нил. Пътуването по Нил от Тура до Гиза е траело 4 дни, пише в дневника.
В дневника се казва също, че през 27-та година от управлението на Куфу, строителството на пирамидата е контролирано от везира Анкхаф, който е половин брат на Куфу. Една от титлите притежавани от Анкхаф е била „шеф на всички работи извършвани от фараона", пишат Тале и Муро в списание Near Eastern Archaeology.
От други публикации и археологически разкопки е известно, че в по-ранните периоди на строителството на пирамидата на Куфу, отговорник е бил везирът Хемиуно.
