Тази история може би ще даде отговор на въпроса дали съществува предишен живот.

Имали ли сте дежа вю? Ако е така, представeте си какво би било, ако можехте ясно да си спомняте неща, случили се хиляди години преди да се родите. Точно това станало с Дороти Луис Ейди – британски египтолог, която ясно си спомня миналия си живот. Това необикновено нейно твърдение среща доста скептицизъм, но фактът е, че тя има такива познания за XIX-тата династия в Египет, каквито никой друг не притежава. Постиженията й в египтологията са огромни и все пак историята на Дороти е обгърната в мистерия.

Предишният живот на малката мис Ейди

Животът на Дороти започва в Лондон през 1904 година. Три години след това, момиченцето преживява инцидент, който променя курса на живота й. След като пада по стълбите, нейното желание е да се прибере у дома. Не след дълго осъзнава къде всъщност е домът й. Започва да се държи необичайно, а в детството й се случват много инциденти в следствие на падането. Отстраняват я от девическото училище в което тогава учи, защото отказва да пее химна, който призовава Бог „да прокълне египтяните".

Посещение на Британския музей в Лондон, помага на Дороти да разбере коя е и откъде идва странната й отдаденост към древноегипетската култура. По време на посещението си, тя вижда снимка на храма на Новото царство и го разпознава като свой дом, а и изглежда изненадана, че липсват градини и дървета. Това, което вижда на снимката е храмът, построен в чест на Сети I – баща на добре познатия от историята на Древен Египет владетел, Рамзес II.

Нейният огромен интерес към всики артефакти, намерени в Египет води до приятелство със сър Ернест Алфред Томсън Уолис Бъдж, известен египтолог, който по това време работи в Британския музей. Той окуражава Дороти да научи повече по темата и така тя се превръща в отдаден ученик, който се научава да разчита йероглифи и се запознава сериозно с всичко, което може да се намери по темата.

Да се прибереш у дома

Интересът й към всичко, свързано с Египет расте през годините. На 27 години, тя започва да работи в египетско списание за връзки с обществеността, където пише статии и рисува карикатури. Именно в този период среща бъдещия си съпруг Иман Абдел Мегуид и заедно се местят да живеят в Египет.

Виденията, в които Дороти вижда мумията на могъщия Фараон започват още когато е на 15 години. Заради ходенето на сън и кошмарите, които придружават виденията за миналия й живот, Дороти няколко пъти е попадала в лудница. При пристигането й в Египет виденията се засилват и в рамките на една година Хор Ра й разкрива всички детайли около предишния й живот. Според написан с йероглифи ръкопис от 70 страници, египетското име на Дороти е било Бетрешит, което означава Арфа на радостта. Родителите й не били с царски или аристократичен произход. Майка й умира, когато тя била на 3, а баща й не можел да я задържи при себе си, заради дълга си към армията. Бетрешит била отведена в храма Ком Ел-Султан, където на 12-годишна възраст е посветена като девица. Тя била на път да се превърне в жрица, когато Сети I посещава храма и много скоро след това те стават любовници. Не след дълго момичето забременява и е принудено да разкаже на върховния жрец за неприятностите си. Отговорът, който получава обаче, не е точно този, на който се надявала и докато чака процеса за греховете си се самоубива.

Новото семейство на Дороти не гледа с особено добро око на всичките й твърдения, но напрежението между тях утихва, когато се ражда единственият й син Сети. В този период тя получава псевдонима си Омм Сети (майка на Сети). Въпреки новороденото, трудностите в брака й продължават и в крайна сметка мъжът й я напуска.

Египтологът Омм Сети

Следващата глава от живота на Дороти е може би най-важната, защото историята помни отличната й работа през този период.
След като семейният й живот се срива, тя взима сина си и се мести в Назлет ел-Самман, село близо до пирамидите в Гиза. Там започва работа със Селим Хасан, добре известен египетски археолог. Омм Сети била негова секретарка, но също така създавала и рисунки и скици на обектите, върху които заедно работили. След смъртта на Хасан, Ахмед Фахри използва нейната помощ за разкопките на Дашур. Името на Ейди се споменава в няколко от книгите на тези учени и работата й била оценявана високо, най-вече заради ентусиазма и знанията, които Дороти притежавала. С течение на времето тя ставала все по-отворена за религиозните си убеждения и често поднасяла дарове на древните богове.

През 1956 година, след като разкопките в Дашур завършили, Дороти била изправена на кръстопът. Тя имала избор да замине за Кайро и да има добре платена работа или да замине за Абидос и да работи за значително по-малка сума пари. Тя решила да живее и работи на мястото, което обитавала и преди хиляди години. Дороти била посещавала това място и преди, но само за кратко, с цел да покаже забележителните си знания за храма на Сети. Храм, в който според вярванията си, Бетрешит е прекарала целия си живот.

Знанията на Дороти помогнали значително за разкриването на тайните на един от най-интригуващите археологически обекти в Египет. Информацията за градината на храма на Сети, която Дороти дава, става причина за успешните разкопки. Тя остава в Абидос до пенсионирането си през 1969 година.

Значимостта на Дороти Ейди

Никой не знае дали Омм Сети е казвала истината за виденията си от предишен живот. Възможно е цялата история да е била нейният начин за справяне със страха от смъртта и необходимост да се вярва, че животът е вечен.

Дороти работи в сътрудничество с едни от водещите умове на своето поколение в областта на египтологията и всеотдайността й води до някои от най-важните археологически открития, правени някога.

Дороти умира на 77-годишна възраст и е погребана в Абидос. Може би в задгробния си живот се е срещнала с любимия си Сети I, точно както е вярвала през целия си земен път.