Човешките жертвоприношения са изиграли важна роля в развитието на цивилизацията: според новозеландски учени именно те са създали класова структура на обществото.

С ритуалните убийства властимащите са тероризирали своите поданици и са укрепвали своето господство. До такива изводи са стигнали авторите на статия в сп. Nature.

Антрополозите са решили да проверят хипотезата за „циментиращата" обществото функция на жертвоприношенията със статистически значим материал. Те събрали данни за 93 традиционни австронезийски култури. За тях са характерни ритуални убийства – в ознаменуването на общественозначими събития вождовете или жреците убиват безправни жертви – роби или пленници.

Учените са установили в какви австронезийски общества от Мадагаскар до Великденския остров са практикувани жертвоприношения и какво е било нивото на социална организация (егалитарна или йерархична).

След това антрополозите построили дърво на езиковата еволюция на австронезийците – като обективен хронологичен показател. Макар че хората принасяли жертви в много култури, редовно такива ритуали се практикували преди всичко в строго стратифицирани общества. Едва в една четвърт от егалитарните общества хора били принасяни в жертва.

Освен това жестоките ритуални убийства хронологично предшестват възникването на сложна социална структура (с наследявана власт и статус) – тоест човешките жертвоприношения са допринасяли за социалната еволюция.

Но не всички учени са съгласни с изводите на новозеландските антрополози. Например Джоузеф Хенрих (Joseph Henrich) от Харвард отбелязва, че е грешно да се смята, че развитието на културите и обществата е протичало едновременно с еволюцията на езиците.

Според него изследователите не са отчели, че определени практики могат да се предават от една култура към друга (например при търговски контакти или завоевания).

При това повечето учени приветстват активното прилагане на стратегически методи и модели в изучаването на закономерностите на развитието на обществото, допълва