Специални правила в храненето и хигиената, спазвани от рицарите тамплиери, са ги направили ,дълголетници, смята директорът на отделението за неотложна медицинска помощ на римската поликлиника Gemelli Франческо Франчески.

В епохата на Средновековието, когато продължителността на живота на обикновените хора е била между 25 и 40 години, тамплиерите много често са преодолявали възрастовата граница от 70 години и това не е било рядкост, съобщава InoPressa, като цитира публикация в италианското издание La Stampa.

Според Франчески напълно очевидно е, че причината за дълголетието на тамплиерите е бил особен начин на живот, на първо място – начинът на хранене.

Представителите на ордена са следвали начин на живот, предписан от „латинските храмови правила", отнасящи се до начина на хранене и хигиената на масата. Например правилата са забранявали да се яде месо повече от три пъти седмично. Месото било заменяно с риба, зеленчуци и плодове, бобови растения, които са били най-мощните антибиотици, съществували в природата, и оптимална среда за полезните бактерии в стоманата микрофлора.

В сравнение със своите съвременници тамплиерите употребявали по-малко мазнини, което е отдалечавало риска от рак на стомашно-чревния тракт и метаболиен синдром, който се явява благоприятна почва за развитие на сърдечносъдови заболявания, диабет и тумори, казва медикът.

Особено внимание таплиерите са обръщали на хигиената и качеството на продуктите. Те са се хранели на специални места, върху чисти маси и трябвало да си мият ръцете преди храна. Самите продукти били подлагани на стриктен контрол, за да се избегне рискът от предаване на вирусни и паразитни заболявания.

Франчески допълва, че тамплиерите са яли риба, която са си развъждали сами. Месото се произвеждало изключително в Европа. Що се отнася до виното, то членовете на ордена, както следва от историческите документи, са предпочитали палмово вино, към което добавяли мекотата на коноп и алое вера. Такова вино употребявали на Светите земи.

Както е известно днес, напитките с понижено съдържание на алкохол са способни да предотвратяват образуването на тромбове – както аспирина. Освен това палмовото вино е помагало в борбата с паразитите и причинителите на болести, намиращи се във водата. Също така тамплиерите използвали цитрусови плодове за придаване на аромат на водата, за нейното обеззаразяване и обогатяване с витамин С и ликопен.

Според Франчески „диетата и жизнените навици могат да обяснят необичайното дълголетие на тамплиерите – ако е така, то лозунгът „учи се от миналото" както никога е уместен."

Орденът на тамплиерите е основан през 1119 година от рицарите, участвали в Първия кръстоносен поход. В неговата задача влизала охрана на Светите места в Палестина. С времето тамплиерите започнали да се занимават не само с военни, но и с финансови дела, превръщайки се в най-богатите банкери на Европа.

Тази дейност, както отбелязват историците, предизвикала раздразнението и завистта на крал Филип IV Хубави. Последният магистър на Ордена на тамплиерите – Жак дьо Моле, е екзекутиран в Париж през 1314 година по обвинение в ерес, черна магия и идолопоклонничество.

Неговата смърт била част от планирана и координирана от крал Филип IV кампания, насочена за пълно унищожаване на ордена, към който монархът бил задлъжнял сериозно и чиито богатства мечтаел да завладее.

Папа Климент V организира следствие срещу дейността на ордена, което в резултат води до измъчването и екpекуцията на много рицdри по обвинение в ерес, след което Орденът на тамплиерите е разформирован напълно.