Отпечатъци на малки ръце, открити в местността Вади Сура II (Wadi Sura II) в западната пустиня на Египет, не принадлежат на човек, както са смятали по-рано учените. Оказва се, че следите в скалната живопис може да са оставени от влечуго, става ясно от статия, публикувана в Journal of Archaeological Science.
Археолозите са открили Вади Сура II през 2002 г. Тогава просто ги поразили хилядите украшения и различни рисунки на скалите, направени преди повече от 8000 години. Рисунките изобразявали диви животни, човешки фигури и безглави същества, поради което хората кръстили това място „пещерата на зверовете".
Освен това били открити стотици очертания на малки длани. Преди откриването на Вади Сура II подобни очертания на малки ръце и крака били забелязани в австралийска скална живопис, но никога преди – в Сахара.
Според учените Вади Сура II се явява една от най-великите пазителки на скална живопис в Сахара, макар че това място няма голяма известност. Това не важи за Вади Сура I (Wadi Sura I) – така наречената Пещера на плувците, открита през 1933 година. Славата на това място донесъл прочутият роман „Английският пациент" на Майкъл Ондатджи.
Едно от най-трогателните изображения са очертания на малки длани, разположени в контури на по-големи ръце. Първоначално учените решили, че отпечатъците принадлежат на човек. Но антропологът Емануеле Оноре (Emmanuelle Honoré) от Института за археологически изследвания Макдоналд (McDonald Institute for Archaeological Research) е решила да провери дали наистина е така.
Според Оноре тя била просто зашеметена, като видяла изображенията на мъничките ръчички за първи път. „Те бяха много по-малки от човешки ръце, а пръстите бяха прекалено дълги", разказва тя пред National Geographic.
При изследването Оноре сравнила древните малки длани с изображения на ръце на човешки зародиши в стадий на развитие от 37-ата до 41-вата седмица. Поради това, че скалните отпечатъци били съвсем малки, тя добавила в анализа и изображения на ръце на зародиши от 26-ата до 36-ата седмица.
По думите й много родители били щастливи да предоставят изображения на ръцете на своите деца. „Те бяха наистина във възторг от идеята, че децата им могат да дадат принос в науката", разказва изследователката.
Резултатите от анализа потвърдили догадките на Оноре – вероятността отпечатъците на ръце в пещерата да принадлежат на човек се оказала изключително малка.
Освен това изследователката заключила, въз основа на разположението на малките ръце и пръсти, че самите китки са били гъвкави. Това говори, че рисунките не са били направени с помощта на статични материали – като например дърво или глина.
Първоначално Оноре смятала, че на изображенията са лапи на маймуна, но когато тази версия не се оправдала, колегите я посъветвали да обърне внимание на лапите на влечуги.
След изследване на тази версия антропологът се убедила, че тези следи в историята може наистина да са оставени от пустинни гущери или възможно, от малки крокодили (тази версия все още се обсъжда). Ако изводите на изследователката са верни, откритите отпечатъци на тези животни на територията на пустинята Сахара ще станат първите в историята.
„Това повдига нови перспективи за разбиране на скалното изкуство във Вади Сура и на това, кой изобщо може да го е направил", пише изследователката в своята работа.
Но антропологът моли да не се отдава голямо значение на това, че отпечатъците не са направени от човек. „Сега имаме концепция, че природата е нещо отделно от хората. Но дори в тази огромна колекция от наскални изображения виждаме, че хората са само част от големия свят.
Изследователите много сложно интерпретират тези картини, тъй като нашата култура се отличава от тази, която е създала тези рисунки", добавя Оноре.
