Този странен експеримент е бил воден от математика А. Оуен и съблюдаван от психолога д-р Джоел Уитън. Тестовата група се състояла от жената на А. Оуен – Айрис Оуен и още седем доброволци.
Всички участници били членове на Обществото за психологически изследвания в Торонто и никой от тях не се смятал за медиум. Целта им била да създадат измислен образ чрез определена методология и след това да опитат да комуникират с него чрез спиритуалистични сеанси. Започнали със създаването на идентичност, външен вид и лична история.
Измисленият образ бил наречен Филип, а историята му отчасти съвпадала с истински събития и места. Филип е роден през 1624 г. в Англия. Юношеските си години прекарал в армията и на 16-годишна възраст бил награден с рицарско звание. Участвал в Английската гражданска война и се сприятелил с Чарлз II, докато работил за него като шпионин.
Филип бил женен за жена на име Доротея, но не бил щастлив и се влюбил в циганка, която била обвинена във вещерство и била изгорена на клада. Филип изпаднал в депресия и през 1654 г. се самоубил. В началото участниците в експеримента не получили никакви резултати.
Оуен променил условията на експеримента като притъмнил осветлението и поставил старинни предмети в стаята, за да може участниците да се потопят в атмосферата на творението си. Тогава някои усетили странно присъствие, чувало се необяснимо ехо, масата вибрирала и сякаш въздухът се размърдал. Оуен и останалите си помислили, че тези необикновени явления се явяват отговорите на вече създадения образ на Филип. Оуен твърди, че в един момент масата дори застанала само на един крак.
Въпреки тези твърдения, никои от необяснимите явления не са документирани. Сеансите започнали през 1972 г. и участниците визуализирали и обсъждали в детайли живота на Филип. Понякога сеансите преминивали в насочена медитация.
След няколко месеца без неопровержими доказателства, участниците в експеримента опитали да предизвикат свръхестествени явления чрез психокинеза. В миналото тази практика е била доста популярна по време на спиритуалистични сеанси. Но отново резултатите не били убедителни.
Съществуват спекулации, че групата не е постигнала успех, защото някои от участниците са били скептично настроени. Британският психолог Кенет Барчелдър смятал, че комуникация с Филип е щяла да бъде осъществена, ако всички твърдо са вярвали, че това е възможно.
Все пак, в някои от сеансите са чувани странни звуци, светлините постоянно са премигвали, а в един сеанс, излъчен по телевизията, масата отново започнала да се мести сама. Някои от доброволците в експеримента твърдят, че са чували отговори на въпросите си под формата на тих шепот. Направени са опити този шепот да бъде записан, но резултатите отново били неубедителни.
