В Лима от 1 до 12 декември се провежда годишната конференция COP-20 на ООН по въпросите за изменение на климата.
На такива конференции става на първо място дума за глобалното затопляне и делегатите от 196 страни вече не една година се опитват да съгласуват общите мерки, които биха позволили предотвратяването на по-нататъшното му развитие.
Сегашната конференция приближава с още крачка света към нов климатичен договор, който трябва да се приеме следващата година в Париж, за да влезе в сила към 2020 година.
Макар много експерти да отбелязват, че на преговорите на ООН по въпросите за климата по-голяма роля играят политиката и икономиката, отколкото науката, все пак в основата на всички вземани решения лежи оценката на Международната група от експерти по изменение на климата (IPCC), според която за 95% от това, което се случва с нашата планета, е виновен човекът.
В полза на тази гледна точка говорят най-различни изследвания, провеждани във всички региони на земното кълбо, и на най-различни обекти, включващи и мониторинг на температурата на въздуха и водата, както и анализ на измененията на ареалите на животните и растенията. Но не само учените, а и политиците все повече се убеждават в това, че влиянието на човека върху околната среда става все по-голямо.
Ако оставим всичко, както си е, качеството на живот ще се влошава с всяка година. Колебанията на температурите на въздуха създават не само дискомфорт, агресивно поведение изостряне на много болести, но и множество проблеми за селското стопанство, природата и като следствие – върху икономиката като цяло.
За да избегне климатичните неприятности, на света ще му се наложи здраво да се потруди. Така съгласно обнародвания на COP-20 Отчет по разликите в нивото на адаптация разходите на развиващите се страни по борба с измененията на климата ще бъдат 2-3 пъти по-големи, отколкото се смяташе по-рано, и могат да превишат 500 млрд. долара годишно.
Както отбелязва Аахим Щайнер, ръководител на Програмата на ООН по околна среда, последствията от измененията на климата вече трябва да се отчитат в националните бюджети. От друга страна, нарастващата финансова тежест върху обществото трябва да привлече повече внимание към проблема и така да ни предпази от още по-големи икономически неприятности.
За да бъде спрян ръстът на средногодишната температура в пределите на два градуса по Целзий, към края на XXI век човечеството трябва напълно да се е отказало от използването на изкопаеми горива, смятат експертите на IPCC.
Ще успеем ли да направим необходимия технологичен и етичен скок? Сега става ясно, че запасите на въглеводородни ресурси не гарантират икономическа и политическа стабилност, така че текущата ситуация вероятно ще стане аргумент в полза на развитието на алтернативна енергетика.
Дали международната общественост ще намери общ език по съдбата на цялата планета, ще стане ясно в края на седмицата, когато преговорите в Лима приключат.
