Способността на електрическите змиорки (Electrophorus electricus) да зашеметяват плячката си с 600-волтово електричество е известна отдавна, но как конкретно хищната риба организира своите атаки оставаше загадка, вълнуваща учените от XVIII век.

Наскоро изследователите са изучили този въпрос в детайли и са изяснили интересни подробности. Оказва се, че змиорките използват вихрушка от високочестотни разряди, за да обездвижат дистанционно жертвата си, като имитират нервните сигнали на своята плячка и да накарат мускулите ѝ да се съкращават. Всъщност те придобиват контрол над мускулите и дистанционно привличат рибата към сигурна смърт в своята огромна засмукваща уста.

Ако малката жертва се крие зад камъни или водорасли, змиорката сменя стратегията. В този случай тя кара мускулите на плячката да се съкращават неволно и това неволно движение издава притаилото се животно.

Експериментите, които да помогнат на учените да установят този механизъм, са измислени и проведени от Кенет Катания от университета Вандербилт.

В естествена среда Катания наблюдавал лова на змиорката и замервал електрическите ѝ разряди. Щом хищната риба била готова за нападение, тя изпускала вихрушка високоволтови електрически импулси. След това плячката вече не можела да избяга и ставала лесен улов.

За да разбере какво именно се случва, Катания под наркоза извел мозъка на жертвата риба от строя, но някои мускулни влакна останали незасегнати и продължили да се съкращават. След това той поставил електрическата змиорка в аквариум с такава риба и измерил мускулните ѝ съкращения.

Змиорката изпратила високочестотни импулси, а след около 3 милисекунди мускулите на рибата силно се съкратили, парализирайки я. При това нямало физически контакт между змиорката и рибата.

След това изследователите повторили експеримента, поставяйки в аквариума риба с отстранен гръбнак. Това помогнало да се уверят, че поражението с електричество влияе на двигателните неврони и съкращава мускулите, без да задейства централната нервна система на плячката.

Но управлението на мускулите на жертвата от разстояние не е единственият инструмент в електрическия арсенал на змиорката.

Катания открил също така, че различни двуимпулсни сигнали високо напрежение накарали няколко риби в досегаемия диапазон да потрепват неконтролирано, издавайки своето местоположение и позволявайки на змиорката да се насочи към тях за традиционната атака от серия импулси с високо напрежение.

Този двуимпулсен сигнал, изглежда, помага на хищника да открива жертви, ако информацията е ограничена, например в тъмна или камениста среда, когато плячката може да се скрие.

Как и защо змиорката е развила такива необичайни способности, остава неизвестно.

Катания съобщава, че електрическите змиорки живеят само в Южна Америка и могат да достигнат дължина два метра. Но ученият проверил всички достъпни записи и така и не успял да намери споменаване за човешки жертви на електрическите разряди.

„Смятам, че змиорката ще деактивира тази плячка, която ще съответства на нейните размери – коментира ученият. – А някои от тях са способни да стават доста големи – вкъщи имам особа с дължина 1,2 метра, с размера на моя крак."