Лондонски физици от Имперския колеж и изследователи от университета на Хелзинки и Копенхаген смятат, че процесът на взаимодействие между бозоните на Хигс и гравитацията е имал съществено влияние върху развитието на ранната Вселена.

В даден момент този процес дори е „спасил" цялата Вселена от катастрофално разрушение след Големия взрив.

Без подобно взаимодействие единното за цялата Вселена и отговорно за сдобиването на материята с маса поле на Хигс би кондензирало прекалено много енергия, което би довело до пълно разрушение на всичко.

За някакви си части от секундата от разширението на Вселената този процес би станал толкова нестабилен и разрушителен, че в крайна сметка би довел до пълното ѝ разрушение.

Както смятат учените, изкривяването на пространство-времето – гравитацията – е дало възможност да се съхрани целостта и да се предотврати разрушителната катастрофа.

„Нивото на взаимодействие между частиците на Хигс и гравитацията теоретично не може да се измери в експерименти на ускорители, но ние допускам, че точно този ефект има огромно влияние върху нестабилността по време на разширението на Вселената – пояснява професорът от Имперския колеж Арту Раджанти.

Възможността да станем свидетели дори на малък обем от взаимодействия от такъв род е достатъчна, за да обясни оцеляването на Вселената в момента на нейното раждане, без каквато и да било необходимост от изобретяване на нови физични закони."

Изследователският екип е сигурен, че все пак ще му провърви да съзре взаимодействието на гравитацията с частиците на Хигс в процеса на анализ на космологичните данни, събрани в рамките на минали и бъдещи космически мисии на Европейската космическа агенция.

„Вероятно ще успеем да попълним празнините в Стандартния модел на физиката на елементарните частици и да се окажем с крачка по-близо до възможността за отговор на въпроса: „Защо съществуваме всички ние", допълва Раджанти.