Вече е известно, че измененията на климата увеличават вероятността от урагани, торнадо и наводнения. Резултатите от ново изследване на американски учени показали, че глобалното затопляне значително увеличава и честота на удари от мълнии.
Изследователите са изчислили с колко всеки допълнителен градус от глобалната температура ще повишава честотата от удари на мълнии.
„На всеки два удара от мълнии през 2000 година ще се падат три удара през 2100 година", разказва Дейвид Ромпс от Калифорнийския университет в Бъркли.
Разбира се, това ще доведе до по-чести горски пожари. Но изследователите смятат, че честите мълнии преди всичко ще изменят химичния състав на атмосферата.
В своята научна работа, публикувана в списание Science, учените са използвали нов метод, за да установят съотношенията между температурните промени и активните бури – те оценявали топлинната енергия, служеща за „гориво" за бурните облаци.
„Със затоплянето това гориво ще става все повече – коментира проф. Ромпс. – Бурите ще започнат да преработват по-голямо количество енергия, с голямо количество мълнии, а всеки подем на глобалната температура с един градус по Целзий ще доведе до увеличаване на честотата на ударите от мълнии с 12%."
Изчисленията били проведени въз основа на данните от глобалната мрежа детектори на мълнии в САЩ (National Lightning Detector Network). Тези регистриращи устройства фиксират електромагнитния импулс всеки път, когато удар от мълния протича на територията на САЩ – тоест в данните на тази глобална мрежа точно са записани координатите и времето на всеки удар от мълния.
Сега ежегодно на територията на САЩ мълнии удрят около 25 милиона пъти. Те стават причина за половината от горските пожари, които убиват около 100 души годишно, унищожават гори и постройки. Тези пожари бързо се разпространяват, а контролирането им е изключително сложно.
Учените разгледали 11 различни модела на климата на бъдещето, преди да стигнат до своите изводи.
Но такава прогноза има и положителна страна. Всеки удар от мълния е мощен електрически заряд, който пуска химична реакция. Той води до това, че парниковите газове се разслояват и се отделя азотен оксид. Всъщност мълнията се явява основен източник на азотен оксид в горната и средната тропосфера. Това са добри новини – този газ косвено влияе на другите парникови газове, включително озон и метан.
Експертите от метеорологичното бюро на Великобритания (MetOffice UK) са на мнение, че въпросното изследване се нуждае от допълнителни тестове и данни, тъй като тези резултати не отчитат редица важни физически фактори (например влажността на въздуха и потенциала на бурния облак).
Разпространението на тази прогноза върху други части на света може да бъде ограничено от това, че характерът на разпределение на валежите в много региони се явява изключително неопределен, а учените са съсредоточили внимание само на континенталната част на САЩ.
Струва си да отбележим също, че според проф. Ромпс, ако Земята действително се затопли с цели 4 градуса през XXI век, то интензивността на мълниите ще стане последната от грижите на човечеството. Огромното количество въглероден диоксид, натрупано в атмосферата, ще се съхрани там около 100 000 години.
