Когато разбираме и запомняме значението на нова дума, нашият мозък реагира на това по същия начин, както на парична печалба.
Учейки нови думи, ние изпитваме удоволствие, твърдят изследователи от университета „Ото фон Герике“ (Германия) и Барселонския университет (Испания).
В експеримента на Пабло Риполес и колегите му участвали над 30 възрастни доброволци, които трябвало да разберат значението на думите от две предложения. Например ако едното предложение изглежда като „Цялото семейство обядва на table“, а второто – „Table е направена от дърво“, то от контекста можем да разберем, че table означава маса.
Едновременно, докато човекът се опитвал да разбере значението на думата, невробиолозите наблюдавали активността на неговия мозък с функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ). След езиковото задание доброволците трябвало два пъти да играят игра, в която печалбата била парично възнаграждение – тестът отново преминавал под фМРТ наблюдение.
В статия в Current Biology авторите пишат, че усвояването на нови думи стимулира активността на вентралния отдел на стриатума, или ивичестото тяло. Това е важен отдел в мозъка, който, освен всичко останало, има непосредствено отношение към мотивацията, удоволствията, очакването на награда, целеполагането и т.н.
И тъй като вентралната му част е особено силно задействана тук, именно тя сработва, когато изпитваме удоволствие от храна, секс, парична печалба; именно в нея се крие една от причините за наркотичната зависимост.
Не е чудно, че нейната активност се повишава по време на игра за пари. Но е чудно, че стриатума реагирал на новите думи по същия начин, както на паричната печалба.
Освен това успехът в заучаването на нови думи зависел от състоянието на бялото вещество в ивичестото тяло. Бялото вещество играе роля на проводник, свързващ различните части на мозъка; и колкото е повече то, например в стриатума, толкова по-силно той е интегриран с други мозъчни „отдели“ и толкова по-активно обменя данни с тях.
Сам по себе си стриатумът няма отношение към езиковите функции, той не разшифрова значението на думите и не ги запомня, за това си има специални лингвистични центрове в мозъчната кора. Но той очевидно подкрепя мотивацията към изучаването на езика с това, че реагира на лингвистичните усилия с чувство на удоволствие – приятните емоции помагат да се запомня новият материал.
Получените резултати могат да прояснят много по въпросите за еволюцията на езика. И ето тук своята роля може да са изиграли древните подкорови структури, към които се отнася ивичестото тяло и които определят поведенческата мотивация. Удоволствието от научаването на езиковите сигнали може да е било една от причините, благодарение на които човечеството се е научило да ползва речта.
От друга страна, е очевидно, че сега получаваме много по-малко приятни емоции от лингвистичните упражнения, отколкото от храната или секса. Ако успеем да намерим начин да увеличим удоволствието от ученето на език с помощта на невробиологични хитрини, то в скоро време биха рухнали всички възможни езикови бариери между хората.