През 1958 година археологът Робърт Дайсън работел на разкопки на цитаделата Хасанлу в Иран. Тя се отнася към древното царство Манна.

Там ученият открил красива златна чаша, която по това време направила фурор в международната научна преса. Но с времето забравили и за находката, и за цитаделата.

В наши дни бившият студент на Дайсън – Майкъл Данти от Бостънския университет, преразгледал данните за разкопките и се постарал да възстанови обстоятелствата, при които скъпоценната чаша е попаднала в развалините на крепостта.

Днес Хасанлу изглежда като голям насип, който се издига на височина 25 метра в долината Сулдуз в Северозападен Иран. Но под земята се таят останки от селище, което е било почти непрекъснато населено с хора, като се започне от шестото хилядолетие пр.н.е.

В първото хилядолетие преди новата ера това била впечатляваща и процъфтяваща цитадела, заобиколена от крепостни стени. През 800 г. пр.н.е. крепостта била превзета и разрушена от урартските воини. Завоевателите преминали по града, убивайки всеки по пътя си и изгаряйки дървените къщи.

Сградите рухнали и погребали мнозина, които останали вътре. По останките от жертвите на пожара може да се възстанови картината на тяхната смърт почти по същия начин, както и загиналите в Помпей. Дайсън открил чашата на пепелището на една от сградите.

„Смятам, че това е бил елитен дом – казва Данти. – Заедно с чашата е имало три скелета, а единият от тях почти я е докосвал с върховете на пръстите си. Шлемовете, боздуганите и късите мечове, открити до тях, показват, че това не са били жители на Хасанлу, а нашественици."

Вероятно воините са влезли да грабят и са се опитали да се измъкнат, но сградата е горяла и е паднала върху тях – в резултат и алчните грабители, и скъпоценната находка останали погребани под нейните отломки.