Причините за самоубийството на актьора Робин Уилямс се свързват с депресия. Той имал проблеми с алкохола и наркотиците, които се опитвал да преодолее, като се включил по програма в рехабилитационен център. Близките му твърдят, че в последно време Робин Уилямс се е борил с тежка депресия.

Впрочем голяма част от самоубийствата протичат на фона на депресия. Според американски, канадски и австралийски медици средно депресията съкращава живота на 3,8%.

В тази цифра влизат не само самоубийствата, но и преждевременната смърт от сърдечносъдови болести, към които води депресията. Сред болестите, водещи до инвалидност, депресията заема 11-о място.

Клиничната депресия е това, което при превод от английски често наричат „голямо депресивно разстройство" (ГДР). Тя е смятана за тежко заболяване. За диагностиката му медиците акцентират върху „депресивната триада" – съчетание на три признака.

Първо, това е анхедония – загуба на способност да се радваш, да получаваш удоволствие. Второ, негативното мислене, песимистичният поглед върху всички неща, а трето – двигателно забавяне, включително мимическите лицеви мускули.

При депресия самооценката на човека е снижена, наблюдава се спадане на силите, той губи интерес към живота, към общуването с хората, може да намери утеха в алкохол или наркотици.

Според статистиката от депресия страда всеки десети човек на възраст над 40 години, като две трети са жени.

Депресията сред нежния пол е два пъти по-честа, отколкото при мъжете. При възрастните над 65 години честотата на депресията се увеличава тройно. Друга критична възраст е тийнейджърската.

Според едни данни на депресия са подложени 5% от тийнейджърите, според други – между 15 и 40%. В тийнейджърска възраст това е най-честата причина за самоубийствата.

Общо по данни на Световната здравна организация от клинична депресия в света страдат над 120 млн. души и се извършват до 850 000 самоубийства. Разпространеността на клиничната депресия в страните с високи доходи на населението е по-висока, отколкото в страните с ниски доходи.

Това заболяване е било известно още на Хипократ, който го описвал под названието „меланхолия" и предписвал топли вани, масажи и минерална вода за лечението ѝ.

Лекарите различават реактивна и ендогенна депресия. В първия случай тя настъпва като реакция на някое тежко събитие, например смърт на близък човек, загуба на работа и т.н. Във втория случай няма видими причини, но има депресия, тя възниква вътрешно и такива случаи са около 355.

Ако се спуснем на ниво клетки и молекули, то най-очевидният механизъм за депресията е снижаването на работата на невромедиаторите серотонин, норадреналин и допамин.

Всички те предават сигнали от един неврон на друг, тези сигнали включително осигуряват удоволствието и положителните емоции. Това е, което лежи на повърхността, и това, върху което е основано действието на повечето антидепресанти.

Лекарствата повишават нивото на дадените невромедиатори в главния мозък. Но учените смятат, че това далеч не са всички механизми на развитието на депресията и нейната молекулярна картина е доста по-сложна.

Както вече споменахме, в състояние на депресия много хора започват да злоупотребяват с алкохол или наркотици.

По такъв начин те постигат кратковременно повишаване на настроението, еуфория, заглушават негативните мисли. Но при това няма никакво лечение, освен това хроничният алкохолизъм и наркоманията провокират депресия, тъй като покачването на настроението и възбудата, предизвикани от алкохола, се сменят от угнетение. Човек изпитва силна депресия в състояние на махмурлук.

Получава се затворен кръг, от който човек не вижда друг изход, освен самоубийството.

Алкохолната зависимост променя работата на мозъка на ниво неврохимия, са установили учени от Северна Каролина. В проведени експерименти с мишки, които изработили пристрастие към алкохол, нивото на допамин в мозъка се снижавало. А ако то се повиши със стимулация, алкохолната зависимост намалява.

Ако си спомним, че снижението на допамина в мозъка е един от механизмите за развитие на депресия, става ясна природата на порочния алкохолно-депресивен кръг. Тоест отначало с помощта на алкохол или наркотици човек се опитва да стимулира своя мозък и да повиши изработването на „хормона на удоволствието", като за постигане на еуфоричния ефект са му необходими все по-големи дози.

А след това настъпва обратният ефект – допаминът престава да се увеличава и човек изпада в депресия.

Учените от Северна Каролина смятат, че стимулацията на мозъка, която излекувала от алкохолна зависимост мишките, някога ще може да се прилага и върху хора. Възможно е да се опитат да лекуват и депресията по такъв начин. А днес освен с антидепресанти се прави опит да се помогне на пациентите и с други методи.

На първо място това е психотерапията, но помагат и лечение със светлина и колкото и чудно и все още неясно защо – помага и... безсънието. Възможно е учените да разберат как работи това, ако знаят повече и за депресията, и за съня.