Почти не минава ден, без еколози и учени от цял свят да бият тревога за глобалното затопляне.
Междувременно средната температура на въздуха на планетата за последните 16 години практически не се е повишила.
Учените постоянно се опитват да изяснят, явява ли се даденият процес естествен, или има антропогенен характер, тоест зависи от човешката дейност.
Много климатични модели, които строят учените въз основа на събраните данни, са прогнозирали ръст на температурите от 90-те години на ХХ век след увеличаването на обема емисии на парникови газове. Но засега те очевидно не работят.
Някои скептици, смятащи, че изобщо няма глобално затопляне, посочват това и поставят под съмнение не само ролята на парниковия ефект, но и самия факт за глобалните изменения. Повечето изследователи обаче смятат, че наблюдаваме само временно затишие. То дори не противоречи на затоплянето в дългосрочна перспектива.
В хода на две нови изследвания учените се опитали да установят причините за тази пауза. Те стигнали до извода, че става дума за циклични процеси, протичащи в Световния океан.
Учените от Вашингтонския университет в Сиатъл изучавали циркулацията на водата в Атлантическия океан и в южните области около Антарктида. Вниманието на изследователите привлекли теченията, които носят топлите води от тропиците към високите ширини. Там тези потоци изстиват, спускат се на дълбоко и се отправят в обратна посока към екватора.
От 70-те до 90-те години това движение било относително бавно, което позволило на топлата вода да се задържа на повърхността достатъчно дълго. Значителна част от нея се предавала на въздуха, допринасяйки за глобалното затопляне. Но през 1999 г. теченията се ускорили и сега водата не успява да изстине достатъчно, преди да се потопи в по-дълбоките слоеве.
Учените обясняват, че скоростта на теченията зависи от солеността на водата във високите ширини. Когато потоците текат бавно, интензивното изпарение води до увеличаване на тяхната соленост. В резултат близо до полюсите водата става по-плътна и се топи по-бързо. В този момент скоростта на потапяне се разпръсва навсякъде.
За да проверят своята хипотеза, изследователите изучили показателите на океанографските уреди, които измервали параметрите на океанската вода от 70-те години. Учените се опитали да открият недостигащата топлина, която според техните изчисления се разпределя на дълбоко. Оказало се, че моментът на забавяне на климатичните изменения съответства на началото на ръста на температурите на океана на дълбочина до километър и половина.
Според авторите на статията, публикувана в сп. Science, резултатите дават убедително обяснение, защо динамиката на температурата на въздуха и океана е достигнала платото след аномално горещата 1998 г.
Проф. Рето Кнути от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих и колегите му също търсили причините за прекъсналото затопляне.
Те открили влияние на колебанията на температурите на горния слой на Тихия океан, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня, върху атмосферните процеси. По време на Ел Ниньо, което в превод от испански означава „Момчето", топлите води се преместват в източна посока. В противоположната фаза – Ла Ниня (или „Момичето"), потоците се движат на запад.
Продължителността и силата на всеки период варират силно. Споменатата 1998 година била ознаменувана от най-мощната фаза на Ел Ниньо в историята на наблюденията. Последвалата фаза на Ла Ниня била малко по-студена от обичайното.
Освен това учените твърдят, че паузата в глобалното затопляне съвпаднала с необичайното снижаване на слънчевата активност. Обичайният единадесетгодишен слънчев цикъл на намаляване и нарастване на слънчевите петна този път по неизвестни причини продължил 13 години.
Също въздействието на слънчевото лъчение върху климата може да се е снижило след изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл през 2010 година. Голямото количество малки частици, които били изхвърлени в горните слоеве на атмосферата, действат като екран срещу слънчевите лъчи, смятат учените.
Резултатите от това изследване са публикувани в сп. Nature Geoscience.
Авторите на двете работи не виждат основание да смятат, че глобалното затопляне е спряло. Очевидно паузата е предизвикана от цял комплекс естествени процеси, които се наслагват. Учените смятат, че скоро покачването на температурите на планетата ще продължи.
Виновно е Слънцето
Ниската активност на Слънцето е причина за спирането на глобалното затопляне и дори може да доведе до поредния ледников период, смятат други учени.
Според Владимир Кузнецов от Института за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на радиовълните към РАН за цялата история на наблюдението на Слънцето броят активни области на светилото, от които зависят изригванията, силно се е променила.
Слънчевата активност се намира в диапазона от 190 до 25 Волф*. В сегашния, 24-ти слънчев цикъл (той продължава 11 години) активността не е рекордна, но е ниска – 65 Волф. Това е два пъти по-малко, отколкото в предишния цикъл. Ученият прогнозира, че и в следващия, 25-и цикъл слънчевата активност няма да е висока.
Учените отдавна са открили връзка между слънчевата активност и застудяванията. Серията от ниски цикли, която се случва сега, съвпада с т.нар. минимум на Маундер (1640–1670 г.), когато „Слънцето пребледняло". През този период в Европа замръзнали реки, които никога преди това не били замръзвали.
„Няма да има катастрофа – успокоява Кузнецов. – Средната температура на Земята ще се понижи с няколко градуса. Как това ще се разпредели регионално, още не е ясно. В някои райони периодът на захлаждането може да остане незабелязан."
———
*Количеството петна на Слънцето се измерват с т.нар. число на Волф (по името на директора на обсерваторията в Берн Рудолф Волф, който го въвел в средата на XIX век). Колкото по-нагоре е числото на Волф, толкова е по-високо нивото на слънчева активност.
