Статуя на Исус Христос, която през последните 300 години скромно си стояла в малкото мексиканско градче Сан Бартоло Куаутлалпан на 50 километра северно от Мексико, крие истински човешки зъби.

„Статуята може да е пример за традицията, в която части на човешко тяло са били предавани в дар на църквата за религиозни цели – разказва реставраторът Фани Уникел Сантончини от Националния институт по антропология и история в Мексико (INAH), която направила находката. – Трябва да разбираме, че тези хора са били много, много религиозни. Те безрезервно са вярвали, че животът след смъртта съществува, и такъв дар е бил много важен за тях.“

На пръв поглед статуята на окървавения Исус, страдащ и гледащ в далечината, практически не се отличава от статуите, които украсяват малките черкви из цялата страна. Боядисаните дървени фигури от XVII–XVIII век са обличани в човешки дрехи и перуки и са изработвани с помощта на европейски методики от местни материали.

„Из цяло Мексико може да се открият множество статуи не само на Христос, но и на Дева Мария и други светии“, казва Сантончини.

Използваните части от тела на животни или хора за статуите също не може да се нарекат необичайно явление. Хората обикновено жертвали коси за перуки за статуите, а скулпторите изработвали ноктите на своите произведения от рога на бикове.

Също мексиканските статуи често са притежатели на изкуствени зъби, изработени от животински кости (може да се открие и цяла челюст, издялана от кост, и отделни зъби). В статуи на дявола обикновено поставяли кучешки зъби, а в една фигура на младенеца Исус имало два зъба от заек. Но периодично се появявали слухове за статуи с човешки зъби, които досега не са потвърждавани.

Откритието станало случайно, когато в рамките на реставрационни работи статуята на Христос и няколко други скулптури били изучени с рентген. Антропологът на екипа открил нещо необичайно – истински човешки зъби.

„Решихме, че това е невъзможно – разказва Сантончини. – Но тя беше напълно сигурна.“

Оказало се, че изрядно белите зъби са се съхранили в превъзходно състояние – присъствали дори корените им. Откритието изглежда още по-странно, тъй като някой е пожертвал толкова здрави зъби за статуя, чиято уста е едва отворена. И дори не се виждат, ако не не се вгледаш специално.

Реставраторите обаче не открили документи, които да хвърлят светлина на произхода на зъбите. Сега учените ще трябва да изминат труден път, за да открият първоначалния им притежател. Възможно е това да е бил особено набожен мирянин, но засега е ясно само, че осемте добре съхранени зъба принадлежат на възрастен човек.

Даряването на части от тялото на църквата е било обичайна практика през XVII и XVIII век. Например епископът на Гуадалахара – Обиспо Мануел Фернандес де Санта Круз – завещал сърцето си на монахините от манастира „Санта Моника“ в Пуебла. След смъртта му през 1699 г. органът бил заключен в скиния и можели да го виждат само монахините. Испанският вицекрал на Нова Испания Балтазар де Сунига и Гусман също дарил сърцето си на манастир.

Разбира се, за съвременния човек това изглежда безумие, но мисленето и отношението към собственото тяло на тези, които са живели преди 300 години, съществено се отличавали от нашите.

Сега изследователите искат да разберат повече за тайнствения дарител (или няколкото души), пожертвали зъбите си за църквата. Зъбите не могат да бъдат извадени от религиозния паметник, но специалистите се надяват да открият начин да ги изучат по-задълбочено и да изяснят поне възрастта и пола на техния притежател.

Съществува версия, че зъбите са част от мощите на един от светиите.