Кометата, която трябваше да стане едва ли не най-ярката на века, не издържала огромните топлинни потоци от нашето Слънце.

Кометата 2012/S1 (ISON), открита от Виталий Невски и Артьом Новичонок, е прекратила съществуването си. Нейното ядро се разпаднало още преди достигането на своя орбитален перихелий (най-близката точка на сближаване със Слънцето).

Този извод са направили изследователите от Института за изследване на Слънчевата система към обществото „Макс Планк“ въз основа на нов анализ на данните на орбиталната космическа обсерватория SOHO (Solar and Heliospheric Observatory) и резултатите от компютърно моделиране на процеса на изхвърляне на прах и газове от ядрото на кометата при преминаването в областта на нейния орбитален перицентър.

Когато кометата ISON била открита през 2012 година, астрономите се надявали, че тази ярка гостенка, за първи път попаднала при нас от далечните части на Слънчевата система, може да стане уникален обект за изследване.

Движейки се по силно разтеглена орбита (близка до параболична), кометата трябвало да премине на разстояние само 1,2 млн. км над видимата повърхност на Слънцето на 28 ноември 2013 година.

Орбиталният анализ показвал, че ако кометата издържи такова сближаване с нашето светило, то астрономите и обикновените наблюдатели на Земята още в средата и края на декември ще могат да се наслаждават на уникално зрелище на изгряващата комета „с огромна опашка едва ли не на половината небе“.

Скоро станало ясно, че на тези надежди и очаквания едва ли им е писано да се сбъднат. Както отбелязали изследователите, във времето на заключителната фаза на приближаването на кометата към своя перихелий активността ѝ се снижила, а опашката ѝ ставала все по-бледа. Изказано било предположението, че дейността на ISON е прекратила, а ядрото ѝ напълно или частично се е разпаднало.

За съжаление най-последният участък от траекторията на сближаването на кометата със Слънцето (близо до перихелия) бил закрит за наблюдения от слънчевия диск и недостъпен за снимки дори със специалния широкоъгълен коронограф LASCO (Large Angle and Spectrometric Coronagraph) на борда на SOHO.

За да разберат какво се е случило с кометата, учените от Института за изследване на Слънчевата система построили компютърен модел на това сближаване въз основа на данните, получени с коронографа LASCO и друг уред в състава на SOHO – SUMER (Solar Ultraviolet Measurements of Emitted Radiation), предназначен за измерване на потоците слънчево ултравиолетово лъчение.

Пренастройката на режима на измерване на SUMER позволила да се направят снимки на вече бледата опашата скитница преди преминаване на перихелия от орбитата на кометата. Както показали снимките, опашката на ISON придобила леко огъната, заострена форма и имала дължина не по-малко от 240 000 км. Но според учените в този момент тя вече не излъчвала никакво ярко светене.

Както разказал ръководителят на изследването Вернер Курт, по резултатите от компютърното моделиране на процеса на образуване на кометния прах на траекторията на близкото прилитане край Слънцето, било установено, че е имало „силно и бързо изригване“, което се е случило 8,5 часа преди преминаването на ISON през перихелия. Изчисленията показали, че в това време кометата изхвърлила около 11 500 тона прах.

По такъв начин „нашите измервания и изчисления потвърдиха предположението, че кометата ISON е „издъхнала“ още преди преминаването на перихелия – казва Курт. – Най-вероятно е, че заключителният разпад на ядрото е предизвикал неговото изригване… В този момент е протекло рязко изхвърляне на газ и прах, заключени като в капан в ядрото на кометата… Няколко часа след това изхвърлянето на прах напълно е прекратило.“

Както отбелязват изследователите, сравнителният анализ на получените снимки с построения компютърен модел е потвърдил съвпадението на резултатите.

Снимка на кометата ISON, получена от спектрографа SUMER на борда на слънчевата обсерватория

SOHO на 28 ноември 2013 г. в 18:01 ч. (централно европейско время), показва формата на опашката.

С червени точки са отбелязани прогнозираните положения на ядрото на кометата в интервал една минута

. С червен кръст е отбелязано последното му положение по време на снимките. Бялата стрелка е посоката

на Слънцето. © MPS