Международен екип учени отвори нова страница в спора за флоренския човек – изкопаем хоминин, чиито останки били открити през 2003 година в Индонезия (остров Флорес, пещерата Лиан Буа).
Част от световната научна общественост смята флоренския човек (Homo floresiensis) за отделен вид хора с ръст на джуджета, живели в островната изолация по същото време, когато на планетата останал само Homo sapiens.
Други учени, към които се отнасят авторите на статията, смятат, че необичайният облик на „хобита“ се обяснява с вродена патология.
Мацей Хененберг и колегите му твърдят, че от гледна точка на научната логика не може да се „установява“ нов вид въз основа само на един череп от Лин Буа, който има признаци за аномално развитие (дори ако сега е невъзможно да се постави конкретна медицинска диагноза).
Необичайните свойства не са едно и също с уникалните, а бремето за доказване на уникалността на „флоренския човек“ трябва да лежи върху привържениците на по-екстравагантната хипотеза.
Само едното наличие на анатомични черти, характерни за много вродени пороци в развитието (асиметрия, необичаен размер на мозъка, нисък ръст), в типовия образец прави невъзможно отделянето на нов вид според критериите на Международния кодекс на зоологическата номенклатура.
Тези черти поотделно се срещат у много представители на австронезийските народи. Накрая учените отбелязват: нормалният научен процес по проверка на хипотезите в случая с флоренския човек е затруднен поради това, че властите на Индонезия са затворили достъпа на световната научна общественост до костите на хоминина.
Във втората статия авторите подчертават методологични грешки в първата публикация за „хобита“ в сп. Nature (2004 г.). Като се отчита, че притежателят на черепа от флоренската пещера е живял в същото време, както и Homo sapiens (преди 74–12 хил. г.), „изобретателите“ на новия вид би следвало да разглеждат анатомичните му особености в контекста на човешките заболявания – което не е направено. Ниският ръст и малкият обем на мозъка се срещат поне при 50 синдрома.
Авторите на изследването първоначално издигнали хипотеза, че човекът от Флорес страдал от нанизъм на Ларон. Но в хода на по-нататъшно търсене те се спрели на три показателя – черепно-лицевата асиметрия, челно-тилния размер и късите бедрени кости, които според тях сочат за синдром на Даун.
Сравнението с антропометрични показатели на съвременни индонезийци довели авторите до извода, че размерът на мозъка и ръстът на флоренския човек са в пределите на нормата за австронезиец със синдром на Даун.
