Нашите движения говорят много за нас. Може би дори прекалено много, ако ни наблюдава някой недоброжелател.

Например походката на човека може да повиши вероятността да го нападнат на улицата. Но походката може да се промени така, че шансовете да станеш жертва на нападение значително да намалеят.

Престъпленията в нашия свят се извършват от относително малък брой злосторници, а едни хора стават техни жертви всеки път, докато други, изглежда, никога не привличат вниманието на престъпниците.

През 80-те години двама американски психолози – Бети Грейсън и Морис Стайн – решили да изяснят как престъпниците избират потенциалната жертва. За тази цел те заснели серия кратки видеа за минувачите по нюйоркските улици.

Те показали тези видеа на 53-ма затворници, осъдени за престъпления, свързани с насилие – от хулиганско нападение до убийство. Изследователите ги питали колко лесно могат да нападнат всеки от хората, запечатани на кадрите.

Съжденията на затворниците за потенциалните потърпевши били много различни. Някои минувачи постоянно попадали сред лесните жертви. Част от отговорите на престъпниците били съвсем очаквани. Например жените принципно били по-лесни жертви, както и по-възрастните хора.

Но дори сред младите мъже, които се очаквало да бъдат най-трудна „плячка" за престъпниците, имало персонажи, които половината от затворниците включили в групата с най-лесните жертви.

Изследователите помолили професионални танцьори да анализират тези видеа, използвайки така наречения анализ на движенията на Лабан. Този метод се използва от танцьори, актьори и хореографи за детайлно описание и анализ на човешките движения. Те определили, че движенията на хората, назовани като най-лесни жертви, били по-зле координирани, отколкото на останалите.

Грейсън и Стайн определили походката и общия характер на човешките движения като определящ фактор за злосторника, решаващ да нападне или не. Но техните изследвания имали един явен недостатък. На видеата присъствала доста странична информация, която може да е повлияла на решението на потенциалния нападател – дрехи, маниери, начинът, по който минувачът си обръща главата...

Двадесет години по-късно група изследователи под ръководството на проф. Люси Джонсън, психолог от университета в Кентърбъри в Нова Зеландия, провели по-задълбочена проверка на този извод.

Нейният екип приложил техниката циклография – метод за регистрирането на координати на светещи точки, разположени на различни участъци от тялото. Този метод се прилага за изучаването на кинематиката на ходенето и други движения на опорно-двигателния апарат на човека.

Този път на видеото в тъмнината били заснети движенията на човек в черно трико – с помощта на светещи маркери, прикрепени към тялото му. При възпроизвеждане в този случай се виждат само движенията на ставите, като самите крайници не се виждат.

Изследванията с прилагането на светещи точки показали, че следейки движенията на ставите, може да се определят някои характеристики на човека – например неговия пол и дори настроение. Ако се помисли, нищо чудно няма в това, тъй като самите ние нерядко отдалеч познаваме човека по неговите движения и походка, дори ако не виждаме лицето му.

С тази техника изследователите потвърдили, че някои хора по-често се избират за жертви пред други – дори ако премахнем цялата странична информация. Това означава, че решението за нападение наистина може да бъде взето от престъпника само въз основа на това как се движи човек.

Да ходиш правилно

Най-впечатляващи резултати Люси Джонсън получила, когато решила да изясни възможно ли е така да се изменят походката и движенията, че да бъдат подложени на по-малък риск от нападения.

Първата група доброволци била записана на видео преди и след кратък курс по самоотбрана. С циклография техните походки били оценени също от доброволци (не затворници) за уязвимост пред потенциални агресори. Неочаквано се оказало, че курсът по самоотбрана не повлиял върху „рейтинга на уязвимост".

Във втория експеримент доброволците вече целенасочено били учени как трябва да ходят, за да не изглеждат уязвим обект за атака. Както смятат изследователите, основни фактори, на които трябва да се обръща внимание, са координацията и енергичността на движенията.

След такъв курс на обучение „рейтингът на уязвимост" на участниците в експеримента значително се изменил към по-добро. Този резултат останал неизменен и след месец, когато с тях бил проведен повторен тест.

Съществува научна школа, според която мозъкът съществува само за да контролира движенията. Така че не е чудно, че нашите движения идват от главата ни. Не е чудно и това, че другите хора са способни да съдят за нас по движенията в различни ситуации – например дали ще спечелим музикален конкурс, или дали блъфираме, когато играем покер.

Човешкото съзнание фиксира движенията, преди да видите изражението на лицето, да чуете какво говори човекът или да почувствате миризмата му.

Движенията са първите сигнали, издаващи мислите и намеренията на човека. Именно затова в процеса на еволюция ние толкова добре сме се научили да разпознаваме тези сигнали.

————–

Авторът на тази статия – Том Стафорд, чете лекции във Факултета по психология на Шефилдския университет (Англия). Той е съавтор на бестселъра MindHacks и води едноименен блог.