В нощта на 11 срещу 12 юли 2014 година на небето може да се види голяма и ярка Луна. В момента на така нареченото суперлуние земният спътник ще се окаже в най-близката точка до нашата планета – перигея, и ще бъде на 358 900 км.
Луната е наш естествен спътник, тя и Земята се привличат една друга, движейки се в полето на привличане на Слънцето около общия център на масите, който е разположен на средно разстояние 4700 км от центъра на Земята, вътре в нея, тъй като радиусът на Земята е 6372 км.
Орбитата на Луната около Земята е елиптична. Перигеят е най-близката до Земята точка от тази орбита, а апогеят – най-далечната. Разстоянието от Земята до Луната се мени от около 56 до 64 земни радиуса, тоест от 356 000 до 408 000 км, през лунния сидеричен месец (тоест периода на въртене на Луната), който е 27,3 дни.
Вследствие на смущенията от страна на Слънцето орбитата на Луната претърпява доста сложни периодични изменения. Например за 18,6 години плоскостта на орбитата описва кръг – това е така наречената прецесия на лунната орбита. Променя се ексцентрицитетът, който определя формата на орбитата, и като следствие – разстоянието до най-близката точка от орбитата на луната – перигея.
По време на суперлуние се усилват приливите – така наречените перигейни приливи. Луната и Слънцето определят силата на приливите, но лунният прилив е около два пъти по-силен от слънчевия. Приливи има не само в океана, има ги и в твърдата Земя, и в атмосферата. Особено голям е приливът в сизигиите (лунациите) – близо до пълнолуние и новолуние. Приливните въздействия променят скоростта на въртене на планетата – при приближаване на Луната приливът се усилва, а Земята леко се забавя.
Средно веднъж годишно Луната преминава през перигея в пълнолуние и се намира особено близо до Земята, както ще се случи и тази вечер. Но сегашното „суперлуние" няма да бъде на най-близкото от възможните разстояния. То ще бъде засенчено от следващото, което ще бъде на 10 срещу 11 август – тогава разстоянието до Луната ще бъде 356,896 км (минус радиуса на Земята).
Суперлунието ще може да се наблюдава до сутринта на 11 август, когато спътникът ще залезе и ще започне отново да се отдалечава от Земята. А в нощта на 9 септември пълнолунието ще съвпадне с преминаването на Луната през перигея за последен път тази година. Разстоянието до Луната в тази нощ ще бъде 359 100 км.
За първи път това природно явление е описано от американския астролог Ричард Нол през 1979 година. Той е и автор на термина „суперлуние".
По думите на учените „суперлунието" се случва около веднъж на половин година. Но през 2014 година приближаването на спътника към Земята може да се наблюдава пет пъти, два от които – на 1 и 30 януари, вече отминаха.
Кога Луната е най-голяма?
Най-добре Луната да се наблюдава, когато току-що се е вдигнала над хоризонта или пък се готви да се скрие зад края на Земята. В тези моменти тя изглежда много по-голяма, отколкото нависоко.
Луната изглежда по-голяма поради феномен, наречен „лунна илюзия". Лунната илюзия е оптична илюзия, при която спътникът изглежда по-голям поради това, че се намира ниско над хоризонта. Ъгловият размер (това е ъгълът, който образуват влизащите в очите лъчи от краищата на обекта) практически не се променя с нейната височина над хоризонта.
Това явление още не е изследвано напълно. Според една от версиите, описана още от древногръцкия астроном Клеомед, Луната до хоризонта изглежда по-голяма, отколкото в небето, поради това, че мозъкът на човека вижда небосклона не като полусфера, а като сплеснат купол.
Според друга версия при наблюдение на Луната близо до хоризонта ние виждаме не само нея, но и други обекти, на фона на които земният спътник изглежда по-голям, отколкото е в действителност.
Когато Луната се намира на небето, отсъствието на други големи обекти я прави визуално по-малка. Тази гледна точка е споделял и известният немски психолог Херман Ебинхауз.
