Палеонтолог откри в САЩ останки от най-голямата птица на Земята.
Американски учен откри във фосили от крайбрежието на Южна Каролина останки от най-голямата досега древна птица, която е имала зъбоподобни рогови израстъци на края на клюна и гигантски крила с рекордния размах 7,3 метра.
Описанието на останките на това същество, летяло над земните морета преди около 28–25 милиона години, и неговите предполагаеми хранителни навици и поведение са публикувани в сп. PNAS.
Учените отдавна се замислят защо всички съвременни птици се явяват същества с относително средни размери, които не могат да съперничат по маса и размах на крилата на доста средни птерозаври, като например Hamipterus tianshanensis с крила с дължина 3,4 метра.
Палеонтолозите и палеоеколозите назовават най-различни причини за този феномен – недостатъчно източници на храна за такива големи птици, прекалено голяма уязвимост пред лицето на земните хищници, а също и различна от птерозаврите механика на полета, която може да пречи на пернатите да израснат повече от размер на кралски албатрос с неговите 3,2-метрови крила.
В последните години учените са открили няколко много големи древни птици, като аржентинската аргентавис (argentavis magnificens) с шестметрови крила, които накарали учените да се усъмнят в това предположение.
Известният американски палеонтолог Даниел Ксепка от университета на Северна Каролина в Роли (САЩ) още веднъж показал, че крилатата хипотеза е грешна, като открил почти цял скелет от причудлива гигантска птица, докато изучавал вкаменелости, открити по време на строителството на летище край град Чарлстън в Южна Каролина в далечната 1983 година.
Строителите здраво се изпотили при изваждането на скелета на неизвестното им същество – кралата му били толкова големи, че на работниците се наложило да използват багер, за да го вдигнат от почвата. Останките от древния гигант били изпратени в музея в Чарлстън, в хранилището на който престояли през следващите 20 години, докато не попаднали под погледа на Ксепка.
Ксепка е добре известен в света на науката със своите неочаквани и необичайни находки благодарение на умението си да преоткрива вече изкопани фосили, на които никой не обръща внимание. Например през 2012 година той открил в хранилището на един от новозеландските музеи останки от гигантски доисторически пингвин с ръст 180 см, който Ксепка и помощниците му нарекли kairuku waitaki, което означава „водолаз, който се връща с храна“ на езика на маори. Останките на кайруку били открити още през 1977 година, но други учени не им отдали значение.
Находката в музея на Чарлстън не била съвсем профилна за Ксепка – останките от гигантската птица не принадлежали на жител от морските дълбини, а на летящо пернато.
Съдейки по добре забележимите рогови „зъби“ по краищата на клюна, дължината на черепа и някои други анатомични черти, то принадлежи към така наречените пелагорнитиди (pelagornithidae), или лъжливозъби птици. До откриването на аргентавис пелагорнитидите се смятали за най-големите летящи пернати в цялата история на Земята.
© Liz Bradford
Откритието на Ксепка, получило името pelagornis sandersi в чест на оттеглилия се в пенсия куратор на музея на Чарлстън Алберт Сандерс, било значително по-голямо от аргентавис дори по най-консервативни оценки. Съдейки по размерите на вкаменелостите, размахът на крилата на този древен албатрос е бил около 7,3 метра, а теглото – 15–18 килограма.
Музеят успял да съхрани и породите, в които били намерени останките на пелагорнис при строителството на летището – благодарение на това Ксепка успял да изчисли възрастта на птицата – 28–25 милиона години, средата на олигоцена и времето на разцвета на лъжливозъбите птици.
Добре съхраненият скелет с почти пълен набор кости на едно от крилата помогнал на Ксепка да изясни как е летял неговият притежател. Според изчисленията на учения птицата е била доста ефективен планер, способен да лети с часове на въздушните течения, както това правят съвременните албатроси.
Това умение не е получавано безплатно – благодарение на големите крила и тяхната аеродинамика pelagornis sandersi не е могъл да излита сам от място и е бил принуден да се повдига във въздуха със засилване по склон или очаквайки силни пориви на вятъра на върха на скала. И все пак самото умение на тези пернати да летят за пореден път поставя под съмнение теорията, смятаща механиката на птичия полет като основна причина за това, че птиците не са успели да достигнат птерозаврите в размаха на крилата.
Самият Ксепка се интересува от друго – как лъжливозъбите птици, разпространени по всички морета и океани на Земята във времената на олигоцена, са измрели преди около 2,5 млн. години, отстъпвайки място на съвременните въздушни флагмани на океана – албатросите и фрегатите.
© Dan Ksepka
Според него изключително високата ефективност и икономичност на планиращия полет pelagornis sandersi поставя под съмнение общоприетата причина за тяхното изчезване – загубена конкуренция в борбата за храна със зъбатите китове.
Както смята ученият, откритата от него птица е могла да преодолява достатъчно големи разстояния за ден, за да се конкурира успешно с китовете при търсене на големи миди и риба при повърхността на водата. Това поставя въпроса: какво всъщност е довело до измирането на последните пернати гиганти на неозоя.
