Те имат много имена – Снежният човек, Йети, Голямата стъпка, Саскуоч…

Кои са тези космати хуманоиди, които нееднократно били виждани на различни места по света, но никой така и не уловил поне един от тях?

Лабораторен анализ сочи, че това са мечки, кучета, коне и дори таралежи.

„Малцина авторитетни учени се заемат сериозно да обсъждат такъв проблем като Снежния човек или Йети – казва антропологът Тод Дизотел от Нюйоркския университет, който не взел участие в изследването. – Даденото изследване е изпълнено коректно, със спазване на всички стандартни протоколи.

Предполагаеми свидетелства за съществуването на Снежния човек са събирани от цял свят. Хора, които смятат, че са видели маймуноподобно същество, спотайващо се из горите, понякога намирали козина, косми от които изпращали в лабораториите.

Общо изследователите начело с генетика Брайън Сайкс получили 57 образеца (някои – с 50-годишна давност), предоставени от ентусиасти и музеи от САЩ, Русия, Индия и други страни. Някои от тях били изключени от изследването веднага, тъй като се оказали дори не косми, а растителни влакна.

От останалите 37 образеца били отделени годни за анализ фрагменти с дължина 2-4 см. Често изследваните косми, попадали в ръцете на много хора, били замърсени с чужда ДНК. За определяне на източника на образците учените изолирали генетичната последователност, кодираща производството на субчастици 12S рибозомна РНК. Тази последователност на митохондриалната ДНК често се използва за идентификация на гени. За разлика от обичайната ДНК, митохондриалните гени се предават на потомството само от майката.

От седем образеца не било извлечено достатъчно за анализ количество ДНК. Генетичните последователности на останалите тридесет съвпадали с точност с последователностите, кодиращи 12S рРНК, на известни на науката видове: 10 „Йети“ се оказали мечки, 4 – коне, един косъм се оказал човешки, останалите принадлежали на вълци, кучета, крави, еноти, елени и дори таралеж.

В два образеца, постъпили от Индия и Бутан, била изолирана 12S рРНК на бели мечки, което малко учудило учените и ги накарало да предположат, че някои хималайски мечки са хибридни видове, носещи митохондриална ДНК на бели. Бъдещи изследвания трябва да проверят това предположение.

Мнозина налични днес „свидетелства“ за съществуването на Снежния човек се оказали мистификация. Сайкс твърди, че неговото сътрудничество с тези, които са убедени в съществуването на Йети, е било много плодотворно.

Ловците за Голямата стъпка биха били радостни да разберат, че съществува научен метод за идентификация на техните трофеи, който устройва всички. Независимо от отрицателния резултат, обнародван от Сайкс, тези ентусиасти отново и отново се връщат в горите, за да открият „златния косъм“, който ще послужи като доказателство на техните убеждения.

Например мащабна експедиция в Хималаите ще тръгне на лов за Йети. Тя се подготвя от тв Icon Films. Пък и резултатите от работата на проф. Сайкс не отричат съществуването на Снежния човек:

„Сред ентусиастите по търсенето на Снежния човек битува мнение, че науката го отхвърля – казва Сайкс. – Науката нищо не отхвърля от прага и не приема на доверие. Тя е задължена да изучи наличните материални свидетелства. Което и аз направих.“

Космите на хибридния вид от Хималаите били златистокафяви и били открити на границата на Тибет и Индия. Ловецът, който ги предал, твърдял, че съществото, на което принадлежали, било много агресивно, но далеч не приличало на познатия ни хищник мечката.

„Бутанските“ косми били взети преди 10 години на 1500 км от Ладак от бамбуково гнездо на Йети. Космите, естествено, са събрани от най-подходящите за тях места, тъй като Хималаите се смятат едва ли не за родина на Снежния човек. Образованото световно общество за първи път разбрало за косматите човекоподобни същества от легенди, долетели от високопланинския регион на Непал и Бутан.

През 1830 година легендата била разпространена от британския изследовател Б. Ходжсън, който публикувал в списанието на Азиатското общество на Бенгалия своя разказ за двуног гигант, покрит с тъмна козина. Той твърдял, че лично го видял.

Следа на Йети, за първи път заснета от европейци.
© Център по криптозоология

През 1951 г. известният катерач Ерик Шиптън за първи път снимал следи на Йети, открити в Хималаите, и публикувал снимката, което дало началото на световната мания по Снежния човек.

През 1953 г. тя била подкрепена от легендарния алпинист Едмънд Хилъри и шерпа Тензинг Норгей, които първи се качили на Еверест. Те съобщили, че също по време на изкачването са попадали на огромни човешки следи, макар че две години Хилъри не вярвал в Йети.

Рейнхолд Меснер, първи покорил Еверест без кислородна маска, разказвал, че видял Снежния човек през 1986 година, само че в Тибет. Срещата така изумила алпиниста, че той се запалил по криптозоологията.

Според една от версиите Йети е оцеляла до наши дни древна полярна мечка, живяла с мамутите и косматите носорози, която отдавна се преселила в Хималаите. И не е измряла, а по загадъчен начин е еволюирала в разумна посока.

Измрелите доисторически мечки (скелетът на снимката) са били огромни. Изглеждат съвсем достойни за предци на Йети.
© Палеонтологичен музей

В полза на мечата версия свидетелства това, че в Хималаите местните жители често наричат Снежния човек „човека-мечка“ или „Ме-те“. В Тибет – също.

Меснер, който се увлича по криптозоологията, разказвал, че в един от високопланинските тибетски манастири видял 300-годишен ръкопис. В него имало изображение на космато същество, изправено на два крака. От текста ставало ясно какво е това. „Чемо“ – разновидност на мечка, живееща в негостоприемни планински места.

Коментар на специалиста

„Снежният човек, разбира се, не е никаква мечка – смята криптозоологът Игор Бурцев, кандидат на историческите науки и директор на Международния център по хоминология. – Но с анализите професорът не греши. Според моите данни изследваните от него косми наистина са от меча козина. Тя грешно се приема за козина на Йети, макар че сама по себе си е доста загадъчна – неизвестно как и откъде се е появила в Хималаите.

Такива мечки, на които тя би могла да принадлежи, никога не е имало там. Макар че за срещи понякога се разказва. Легендите са сродни с тези за Йети.“

В същото време

Нека хималайските Йети са някакъв вид мечки. Но какво тогава са северноамериканските – Саскуоч, Голямата стъпка?. Така наричат Снежните човеци в САЩ и Канада, където срещите с тези същества били чести.

Помните ли впрочем генетичното изследване на група учени под ръководството на Мелба Кечум – ръководител на лабораторията по ДНК диагностика на щата Тексас?

Генетиците на д-р Мелба работили пет години и за това време анализирали 109 биологични образеца, събрани на територията на САЩ и Канада. Сред тях имало не само косми, но и следи от кръв на „снежни хора“, отпечатъци от пръсти, слюнка и дори късче плът с кожа.

В резултат изследователите получили три пълни генома на Саскуоч. Те демонстрирали, че поне при американските Снежни човеци няма роднини по меча линия. Те са хора, но от хибриден вид. Възникнали били в резултат на кръстосване на съвременния човек с неизвестно на науката същество, близко до приматите.

© Център по криптозоология

Според митохондриалната ДНК на образците хибридизацията се случила преди около 15 000 години. Мястото на появата на първите Снежни човеци е Европа, конкретно – Централно-Източна или Източна. Друг е въпросът, че от редакцията на сайта Ars Tehnica разбиха на пух  и прах твърденията на Кечум.

„Аз не изключвам предположението, което изглежда уж съвсем фантастично – казва Игор Бурцев, запознат с резултатите от експертизите. – В хибридизацията може да са участвали извънземни, посетили Земята. Много необичайна ДНК е открита в изследваните в САЩ образци.“

Косми от подходящи места

„Чемо”

Мечка ли е, или не е мечка?

Голямата стъпка – дете на извънземни?