Екип астрономи съобщи за откриването на вероятно най-студената и мъждива звезда от вижданите някога от човечеството.
Явявайки се фактически труп на звезда, бялото джудже PSR J2222-0137 се състои от кристализиран въглерод, а това означава, че по същина то е гигантски небесен диамант.
„Откриването на такива обекти винаги е празник за астрономите. Те притежават удивителни свойства, но поради ниската светимост е изключително трудно да бъдат намерени", пояснява водещият автор на изследването Дейвид Каплан, цитиран от megavselena.com.
Наблюдението на уникалния астрономически обект се провеждало с инструменти на Националната радиоастрономическа обсерватория на САЩ – телескопа Грийн Банк и Антенната решетка със свръхдълги бази.
Възрастта на космическия диамант е около 11 милиарда години, тоест звездата е почти връстничка на Млечния път. Обектът представлява бяло джудже – финален продукт от еволюцията на звездите, студено тяло с размерите на Земята, състоящо се от въглерод и кислород.
Откритието било направено изключително благодарение на наличието на пулсар край джуджето. Пулсарите са бързо въртящи се неутронни звезди, които изпускат „фонтани" радиолъчение от своите полюси. Когато един от тези снопове е насочен към Земята (което се случва с определена периодичност при въртенето), наземните радиотелескопи улавят импулсите на радиовълните.
Учените установили, че неутронната звезда се върти със скорост около 30 оборота в секунда. След това бил открит втори обект редом до нея. Първоначално астрономите помислили, че става дума за обикновена двойна неутронна звезда, но вторият обект се оказал изключително малък и студен.
Теорията на относителността на Айнщайн помогнала да се определи степента на изкривяване на пространство-времето, предизвикано от гравитационното поле на пулсара. Така учените изчислили масите на пулсара (1,2 по-голяма от слънчевата) и неговия компаньон (1,05 пъти повече от Слънцето). Двата обекта се въртят един около друг с период 2,45 дни.
На системата било поставено постоянно наблюдение, което продължило две години. В хода на наблюденията било установено, че бялото джудже и неутронната звезда са разположени в съзвездие Водолей, на 900 светлинни години от Земята. Сравнявайки тези данни с информацията за радиоимпулсите, Каплан и колегите му получили повече знания за характеристиките на бялото джудже и гигантския му „спътник".
На базата на тези данни Каплан и сие твърдо решили, че толкова масивен обект може да бъде видян в мощни инфрачервени и оптични телескопи, но наблюденията не дали никакъв резултат.
„Изчисленията показаха, че си имаме работа с бяло джудже, което е 100 пъти по-бледо от всяко друго бяло джудже на орбита около неутронна звезда и около 10 пъти по-мъждиво изобщо от всяко известно бяло джудже. Не е чудно, че не сме в състояние да го разгледаме", разказва съавторът на изследването Барт Дънлап от университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.
Приблизителната температура на звездата също била изчислена – тя е около 3000 градуса по Келвин (2700 градуса по Целзий).
В статия, публикувана в изданието Astrophysical Journal, учените отбелязват, че такива обекти вероятно не са рядкост във Вселената. Макар че съвременните уреди не позволяват те да се видят, това не значи, че студените бели джуджета не съществуват.
