През август 1881 година в сп. Science се появява статия, разкриваща детайли от кореспонденцията между геолозите любители Чарлз Дарвин и Ото Хан, в която се обсъжда възможността за съществуване на извънземен живот.

Няколко години преди това Дарвин публикува книгата „Произходът на видовете", смятайки, че сложните форми на живот са резултат от постепенно изменение на по-прости.

Но уловката била в това, че развитието на жизнени форми протича много бавно, а Земята, според изчисленията на Лорд Келвин (сега знаем, че те са били грешни), е възникнала съвсем скоро, тоест наблюдаваната сега сложност просто няма откъде да се е взела.

По естествен начин се ражда хипотезата за възникването на микроорганизми в Космоса (при условие, разбира се, че Господ е създал Космоса много по-рано от Земята).

Животът в Открития космос не е бил нова идея. През 1865 година немският физик Херман Еберхарт Рихтер твърдял, че Космосът е изпълнен с живот, който пътешества с прашинките и камъчетата. Когато тези „семена" попаднат в благоприятни условия (например с падането на метеорит на годна планета), те много бързо се развиват в сложни организми.

Ото Хан (1828–1904) също е немец. Той работи като юрист, но интересът към биологията и геологията побеждава. Научният свят разбира за него благодарение на изследване, посветено на Eozoön (т.нар. dawn animal) – загадъчен образец, открит през 1864 г. в канадския варовик.

Смятало се, че това са останки от гигантски микроорганизъм, живял в архая и дал начало на всичко живо на планетата. Хан подлага на съмнение мисълта, че най-древната форма на живот може да е високоразвито същество.

Освен това той дори не е сигурен, че това изобщо е изкопаема форма на живот. Но през 1880 г., след внимателно изучаване на образци, Хан променил гледната си точка (и напразно, тъй като това наистина не била вкаменелост) и сметнал Eozoön за водорасло, наричайки го Eophyllum.

След това на Хан внезапно започнали да му попадат останки от примитивни организми във всички породи, и то не само в утаечни, но и в метаморфни, и дори магмени. През 1879 г. Хан отчита успеха в книгата Die Urzelle, в която заявява, че всъщност всички породи имат утаечен произход, тоест образувани са от раковини и дребни първобитни организми. Един от екземплярите е изпратен на Дарвин с молба за коментар.

Вероятно няма нищо чудно в това, че Хан е открил своите първоклетки и в метеоритен материал, за което разказва в „Хондритите и техните организми" (Die Meteorite (Chondrite) und ihre Organismen), видяла бял свят през 1880 г. (една от първите книги с изображение на сечение на извънземни породи). Хан твърди също, че са му попадали метеорити с остатъци от космически газ, пара и прах, от които се е формирала Слънчевата система.

В тази полутечна среда са възникнали не само планетите, но и животът, успял да се развие до стадий безгръбначни. Когато парченцата вещество се слели ведно и образували Земята, животът продължил своето развитие в нови, по-благоприятни условия.

Тази книга също е изпратена на Дарвин, който благодари и отговаря, че предложената хипотеза се нуждае от по-нататъшно разглеждане. Например той съветва първо да се убеди Фридрих Аугуст Квенщед (1809–1889) – немски авторитет в областта на менералогията и геологията.

И все пак Хан в писмо до приятел се хвали, че Дарвин е обявил откритието му за едно от най-великите в историята на науката. А в споменатата статия от 1881 година се споменава още един пример, напълно неприсъщ на великия естественик. Той погледнал в микроскоп образеца, донесен от Хан, подскочил и закрещял: „Всемогъщи Боже! Какво чудно откритие! Животът наистина е дошъл от Космоса!"

Някои естественици обърнали внимание на хипотезата на Хан, но със сигурност Дарвин не е бил сред тях – той изучавал вулкани и магма, така че едва ли е споделял гледната точка на колегите си. Освен това Дарвин не е виждал необходимост да пренася произхода на живота в Космоса.

Всъщност Дарвиновата теория за естествения отбор обяснява само разнообразието на вече съществуващите форми на живот и по никакъв начин не докосва тайните на неговия произход (въпреки твърденията на креационистите). По-специално в кореспонденцията Дарвин издига идеята за химическа еволюция в първобитния бульон, но в същото време признава, че на съвременния етап науката не може да провери тази хипотеза.

В следващите издания на „Произходът на видовете" Дарвин критикува съжденията на Лорд Келвин за възрастта на Земята и клони към това, че животът е имал достатъчно време, за да достигне наблюдаваната сложност на формите без каквато и да било извънземна намеса.