Всичко зависи от това кой какво нарича щастие.

Разликата между интровертите и екстравертите е описана нелошо от американския журналист Джонатан Раук през 2003 година.

Интровертите, пише той в сп. Atlantic, са тези, които приемат другите хора за уморителни. Това не е защото те са плахи или мизантропи, на тях просто им е добре сами със себе си. Екстравертите, напротив – се хранят с енергията на общуването с другите и вехнат в самота. Когато са предоставени на себе си, им става скучно.

Но както и да скучаят екстравертите, когато останат насаме със себе си, те са смятани за по-щастливи от интровертите, за което свидетелстват едно след друго изследвания. Освен това интровертите понякога признават, че стават по-щастливи, когато започнат да се държат подобно на екстравертите (все пак обаче не стават естраверти). И някои учени се уверили, че основна характеристика на екстраверта е позитивното отношение към живота.

Психолозите Видо Урлеманс и Арнолд Бакър от POP Lab (Нидерландия) решили отново да проверят наистина ли тук има някаква връзка. Те изнамерили повече от 1300 души и ги помолили да водят подробен дневник, в който да описват не само всекидневния си живот, но и всичките си чувства.

Общо била събрана информация почти за 14 000 вида дейност за около 5600 дни (тоест всеки участник водел дневник четири-пет дни). Едновременно с това доброволците преминали тест за склонност към екстраверсия или интроверсия (чисти екстраверти и интроверти, както разбирате, не съществуват).

За пореден път е открита проста зависимост между щастието и екстраверсията. Не бързайте да възразявате! Тази връзка силно зависи от вида дейност. Екстравертите са по-щастливи от интровертите, когато се занимават с това, което носи осезаема награда – добре платена работа например или спорт.

Но и едните, и другите се чувстват еднакво по време на приятни неща – непринудена разходка по магазините, гледане на телевизия и прочие видове почивка. Няма нищо чудно, че екстравертите искат да го правят в компания, а не сами.

Излиза, че екстраверсията е стремеж към възнаграждение и социализация, които са взаимосвързани. Следователно те прекарват повече време, занимавайки се с любимото си дело, затова са и по-щастливи. Ето я, изглежда, и цялата тайна. Но всъщност екстравертите са по-щастливи дори когато се занимават с любимите си дейности толкова, колкото и интровертите. Тук вероятно има смисъл да се обърнем към биологичните фактори.

Действително, през 2005 година е установено, че мозъкът на екстраверта по-силно реагира на възнаграждение. Това е особено забележимо в амигдалата (емоционалния център) и в нуклеус акумбенс (орган от допаминовата система). Изостреният отговор се оказал също свързан с ген, който засилва реакцията на допамин. В известна степен екстравертите са предразположени да получават повече удоволствие от видовете дейност, даващи социално значим резултат (възнаграждение).

Иначе самото понятие щастие е доста размито. В своя книга от 2012 година Сюзън Кейн е отбелязала няколко „алтернативни" форми на щастие, които са достъпни за интровертите и са непознати за екстравертите – спокойствието на самотата, комфорта на тъгата, вълнуващия поток на напрегнато работещата мисъл. Далеч невинаги тези усещания са отчитани при изучаването на емоционалното състояние.

Възможно е също така интровертите и екстравертите различно да оценяват едни и същи емоции. Екстравертът е пълен с ентусиазъм за току-що получената награда, за него всеки секс е „най-добрият" в живота.

В същото време интровертът е по-предпазлив в съжденията и поставя отметката малко по-долу („получил голямо удоволствие"). И не е ясно дали те наистина чувстват различно, или просто имат различна скала на усещанията.

Раук навремето се оплаквал, че правилата за поведение се установяват от екстравертите. Може би и психологическите анкети се правят от тях?