Камерата за наблюдение на тъмна енергия откри в покрайнините на Слънчевата система още две големи тела, едното с диаметър 600 км, а другото – приблизително 1000 км. Според астрономите подобни обекти там може да са много.
Когато миналата седмица ви съобщихме за откриването на планетата джудже 2012 VP113, четящият свят не знаеше, че същата тази Камера за наблюдение на тъмна енергия (на 4-метровия телескоп Бланко в Чили) е разглеждала още двойка по-големи кандидати за планети джуджета – телата 2013 FY27 и 2013 FZ27.
Поне едното от тях „живее“ не в екзотичния за нас облак на Оорт (вероятно става въпрос за 2012 VP113), а в сравнително отдавна известния ни пояс на Кайпер, разположен значително по-близо до Слънцето.
Кандидат-планетата 2013 FZ27 например сега е отдалечена от Слънцето на 50 а.е., тоест само петдесет пъти по-далече от нас. Близката до светилото точка от нейната орбита лежи на 33 а.е. Благодарение на диаметъра от 600 км това тяло с висока вероятност има достатъчна маса, за да го направи гравитацията сфероидно, а това, както си спомняте, е един от главните признаци на планетите джуджета.
2013 FY27 в този смисъл е още по-интересна – нейният диаметър е равен на 1000 км (850 по минималната от реалистичните оценки), а отдалечението ѝ от Слънцето е 80 а.е. Очевидно сега това тяло е близо до афелия, най-далечната точка от своята орбита, разстоянието е 82,6 а.е., а неговият перихелий отстои от светилото на 35,7 а.е.
2013 FY27 с нейната сложна орбита очевидно не се отнася към пояса на Кайпер.
Снимки: NASA/JPL Small-body Database Browser
Това малко усложнява въпроса, каква е природата на 2013 FY27. Смята се, че поясът на Кайпер завършва на 50–55 а.е. от Слънцето, тоест дори FZ27 лежи на външния му край. Тази планета почти вероятно може да се отнесе към така наречения разсеян диск – област, където телата, за разлика от пояса на Кайпер, могат да бъдат не само отдалечени от Слънцето, но и имащи по-неправилни орбити. В този смисъл планетата 2013 FY27, с нейния наклон на орбитата от 33°, повече съответства на тяло от разсеяния диск, отколкото на „по-правилния“ пояс на Кайпер.
Търсенето на планети не е основна задача на Камерата за наблюдение на тъмна енергия. Устройството с неговите 520 мегапиксела е предназначено за търсене на бледа светлина от милиони далечни галактики и проследяване на скоростта на разширение на Вселената (тоест влиянието на тъмната материя върху този процес).
Но в данните от наблюденията на определени сектори от небето изведнъж започнали да се откриват доста далечни тела в нашата собствена система – те се движели много по-бързо от галактиките от други региони на Вселената, които изглеждат неподвижни за земния наблюдател.
Сравнение с орбитата на Ерида и наскоро откритата 2012 VP113.
Високата чувствителност на камерата към обекти на милиарди светлинни години се оказала ключ към нейния успех в откриването на планети джуджета. Скот Шепърд от института „Карнеги“ (САЩ), откривател на двата обекта, смята, че с право можем да „очакваме множество подобни находки в бъдеще“.
И това наистина е така – съвсем доскоро се смяташе, че на орбитата на Плутон, на която приблизително съответства мястото на откритата FZ27, всички големи тела вече са известни. Новите открития сочат, че дори обекти, по-големи от 600 км, досега са се изплъзвали от погледа на земните астрономи. В още по-голяма степен това се отнася до телата от разсеяния диск, подобни на хилядакилометровата FY27.
